Галите били 60 000, а римляните — едва 7000. С различни измамни ходове Цезар принудил врага да се окаже в неизгодна позиция от неподходящата страна на долината и нападнал. По-късно Цезар обвинил Сабин и похвалил Цицерон (вероятно полугласно е ругал и по негов адрес; не бива да се забравя, че макар да била дълга и тежка, галската кампания представлявала част от плана му да събере достатъчно политическо влияние (и пари), за да посегне към върховната власт в Рим, и затова се стремял да избягва в произведението си каквито и да било обиди към политическия си противник — другия Цицерон. Галските племена били много непокорни и Цезар решил, че не може да рискува да прекара зимата в Северна Италия, както обикновено правел, посветен на съдебни процеси и други недотам благопристойни занимания.
De Bello Gallico е разпилян разказ, написан „с остро перо и черно мастило“ и естествено в него не се говори за страничните занимания на автора. За доста бурния му цивилен живот знаем от представения от Светоний списък с любовниците му, сред които съгласно модата на онова време фигурирали съпруги и дъщери на негови приятели. Привлекателен и влиятелен, развратен и влюбчив, той несъмнено е намирал достатъчно развлечения, когато не бил на бойното поле. За това може да се съди и по песничката, която пеели за него собствените му войници: „Граждани, жените крийте, водим ви плешив курвар“23.
През 53 г. пр. Хр. Цезар се справил с треверите (около Трир), но през 52 г. пр. Хр. Верцингеторикс, комуто било писано да се превърне в най-блестящия и могъщ противник на Цезар в Галия, решил да отвърне на удара. Той научил, че Цезар има неприятности в Рим. Публий Клодий Пулхер бил лошо момче от важен род (сестра му пък Клодия, любовницата на поета Катул, била лошо момиче). Той бил довереник на Цезар в политическия бизнес и противник на приближения на Помпей Тит Аний Милон. Напрежението нараснало особено много след разрива между двамата лидери през 54 г. пр. Хр. И двамата били специалисти в подслушването. (Клодий бил достатъчно женствен на вид, за да успее да се промъкне преоблечен като жена на парти, давано от весталките. В това била замесена съпругата на Цезар и избухналият скандал довел до развод, тъй като тя не била „извън подозрение“.) Клодий бил убит от шайката на Милон. Така Цезар воювал на два фронта — политическия в Рим и военния в Галия. За момента военният фронт се превърнал в негов основен приоритет.
Верцингеторикс произлизал от Арверния (Оверн) и баща му не бил избран за владетел на галските племена само защото бил убит. Енергичен, красноречив и безскрупулен, той бил избран за главнокомандващ на осем племена и създал на Цезар много грижи с тактиката си на изгорената земя — след три поражения най-сетне си дал сметка, че не е в състояние да победи римската армия на бойното поле. Римският войник не бил чревоугодник, но все пак трябвало да получи своята каша, а ако житото се изгори, тогава?…
Цезар описва силите и кампанията на Верцингеторикс толкова подробно, колкото своите собствени (веднага ще се сетим за проучванията на германския Генерален щаб върху характера на американския командващ генерал Патън през Втората световна война) и споменава без никакъв намек за горчивина, че „обърнал против него“ приятеля му Комий, който бил направен владетел, но пристигнал при обсадата на Алезия начело на четвърт милион души и дълга цели пет километра конница. В битката, която била „на косъм“, също като Ватерлоо, облеченият с аленото си наметало Цезар решил изхода, като повел атаката на кавалерията. Речта на Верцингеторикс пред събранието на галите на следващия ден говори за размерите на победата. „Не започнах тази война заради лични цели, а за свободата на народа ни и тъй като сега трябва да приема съдбата си, се оставям на ваше разположение. Умилостивете римляните, като ме убиете, или ме предайте жив, ако мислите, че така е по-добре.“