Макар да се отнесъл с презрение към короната, маниерите на Цезар често били царски и надменното му поведение било оскърбително. Игрите го отегчавали — но дали наистина било нужно да го виждат как чете документи пред очите на всички? Неколцина сенатори отишли при него, за да засвидетелстват почитта си, а той дори не си направил труда да стане от златното си курулно кресло. Може би това било израз на главозамайване? В Рим се носели слухове, че желанието му било да бъде погребан в рамките на града — чест, оказвана единствено на загинал в победоносна битка римлянин. Дори Август се погрижил да построи мавзолея си извън пределите на града. Цезар бил казал, че Рим се нуждае от цар, за да победи Партия. Какво е имал предвид?
Той не искал да присъства на заседанието на Сената на 15 март — не защото се вслушал в опасенията на младата си (четвърта по ред) съпруга Калпурния, а защото не се чувствал добре. Изпратил съобщение до курията на брега на Тибър, където се събирали сенаторите, които обаче настояли да дойде, и той излязъл без никаква охрана и невъоръжен. Бил обграден от тълпа молители; един от тях се опитвал да му даде бележка с предупреждение за заговора. Тогава се нахвърлили отгоре му. Двадесет и седем удара и най-дръзкият човек в историята паднал мъртъв в краката на статуята на Помпей. Казват, че конете, които освободил при Рубикон, плачели.
Плебеите виждали в убийството на техния герой ответен удар на патрициите — може би първият от серия заговори, целящи да възвърнат отнетата им от Цезар власт. Всички се изпокрили по домовете си и се залостили здраво; Рим се свил от страх. Цицерон уредил сделка между поддръжниците на Цезар и републиканците, според която убийците трябвало да получат амнистия, а завещанието и законите на Цезар да бъдат почетени. Така станала възможна срещата между убийците Брут и Касий с Марк Антоний на Капитолия. Според завещанието, което било в ущърб на Марк Антоний и посочвало Октавиан като наследник на Цезар, всеки гражданин получавал по 300 сестерции, а парковете от другата страна на Тибър се подарявали на римския народ. Речта на Марк Антоний в чест на Цезар е достигнала до нас в множество различни версии освен онази на Шекспир. Светоний казва, че била кратка, а Дион — дълга. Каквото и да станало в действителност, реакцията на тълпата била такава, че Брут и Касий трябвало да напуснат града.
Най-прочутото убийство в историята е и най-неясното. Възможно е заговорниците да са искали да възстановят разклатените институции на републиката; единственото, което постигнали, било да подготвят сцената за следващата гражданска война, победителят от която щял най-сетне да приспи институциите, преди да ги убие по най-изтънчения начин.
АВГУСТ
Праплеменникът на Цезар (внук на сестра му) се намирал в Илирия (съвременна Албания), когато чул новината за събитията в Рим. Точно тогава изучавал риторика и се подготвял за предложената война срещу Партия. Бил осемнадесетгодишен. Заедно със съученика си Марк Випсаний Агрипа, син на италиански фермер, останал негов най-добър приятел през целия му живот, той заминал за Бриндизи и там научил, че е основният наследник и осиновен син на Цезар. Осиновяването било почетна и доста разпространена практика в Рим, където дамите не били особено ентусиазирани да създават потомство; съпрузите им нямали нищо против, защото колкото по-голям бил броят на децата, толкова повече намалявали имотите на рода (наследяването от първородния син било непознато). Оттогава насетне Гай Юлий Цезар Октавиан, както започнал да се нарича, винаги говорел за Юлий Цезар, обожествен две години по-късно, през 42 г. пр. Хр., като за „моят баща“, а за себе си — като „син на божествения Цезар“. Октавиан влязъл бързо и енергично във владение на наследството.