Отначало единственото му предимство като че ли било името му, но със завещанието на Цезар той успял да прилъже легионите на Марк Антоний на своя страна (Крас винаги казвал, че човек можел да се нарече богат, ако има своя армия). Цицерон бил луд по момчето и предложил на Сената именно то да противодейства на амбициите на Антоний. Незабавно последвали битки, които Антоний изгубил, и се наложило да избяга в Галия. Така Октавиан се оказал начело на осем легиона, но когато Сенатът отказал да го избере за консул, той потеглил към Рим. Бил деветнадесетгодишен. На един малък остров недалеч от Болоня се срещнал с противниците си Антоний и Лепид; и тримата били оставили легионите си и се появили само с най-приближените си хора. За Октавиан те били някой си Квинт Руфус, Меценат (елегантен етруски принц) и Агрипа, всички на една възраст. Първият се оказал истински провал, създавал неприятности и бил принуден да се самоубие. Агрипа станал негов главнокомандващ, главен агент и зет и останал с него през целия си живот — също като Меценат, който поел пропагандата и изкуствата. Резултатът от тази среща бил вторият триумвират — този път официален за разлика от първия, признат от Сената през ноември. Сделката била Антоний да задържи Галия, Лепид — Испания, а Октавиан — Африка, Сицилия и Сардиния. Триумвиратът се нуждаел от средства и земя за своите четиридесет и пет легиона. Най-бързият източник бил прострибирането на враговете им и тонът на едикта бил толкова див и жесток, колкото и последвалите го действия. На доносниците били обещавани награди и никой не бил в безопасност. Според Плутарх Октавиан цели два дни спорил и се опитвал да спаси Цицерон, който оглавявал списъка на Антоний, тъй като го сразявал в своите филипики, но не успял да се наложи и главата и дясната ръка на великия оратор били изложени на трибуната на форума. Цицерон умрял, защото нямал армия, gens и богатство, които да го защитят. Изправени пред грубата сила, талантите му не можели да му помогнат. Такава е съдбата на интелектуалците от всички епохи.
Гражданската война продължила. Брут вилнеел из Гърция, а Касий — из Мала Азия. Триумвиратът се разправил с тях. Хаосът от онова време (дори историците-съвременници на онези събития, не знаели какво точно се случва) прилягал на темперамента на Октавиан, който нямал абсолютно нищо против да се добере с клане до трона, макар че самият той не обичал да гледа кръв. Октавиан обезглавил Брут и изпратил главата му Рим, за да бъде хвърлена в краката на статуята на Цезар. След падането на Перузия през 41 г. пр. Хр. наредил триста високопоставени пленници да бъдат принесени в жертва на мартенските иди на олтара на бог Юлий, неговият „баща“. Кръвожадният и долен Октавиан бил непознаваем по-късно в образа на благия император Август — промяна на личността, която римските историци, свикнали да категоризират хората на добри и лоши, трудно можели да поставят в стандартните рамки.
Секст Помпей, синът на Помпей Велики, излязъл на политическата сцена по доста ироничен начин като цар на пиратите25 и към военната картина се внесъл и театрален елемент — в деня, в който съпругата на Октавиан, Скрибония, роднина на Секст, родила дъщеря му Юлия, той се развел с нея. Октавиан бил влюбен в Либия, деветнадесет годишната съпруга на някой си Тиберий Клавдий Нерон, който макар да носел имената на трима императори, бил баща само на един от тях — Тиберий. С Ливия, която била набързо разведена, макар и бременна по онова време, Октавиан — Август — живял щастливо още цели петдесет годи ни. Връзката била обществено и политически важна за него, също като брака на корнет Уилям Пит за Гренвил — макар бащата на Август да бил божество, истинският му родител бил само провинциален банкер. Ливия пък била от най-добро потекло и от 38 г. пр. Хр. патрициите започнали постепенно да се обръщат към Август. През годините любовта помежду им угаснала, но според Август тя винаги му били полезна, дори и за това, че му осигурявала девственици в леглото.
През следващите пет години Агрипа победил Помпей Млади, чиито легиони Лепид се опитвал да обърне против Октавиан. По-добър с езика, отколкото с меча, Октавиан произнесъл реч пред легионите и заточил Лепид в едно крайбрежно градче до края на живота му, като от време на време го замъквал в Рим за публичните зрелища. Октавиан го ненавиждал, но не смеел да го убие, тъй като в един момент той бил станал върховен жрец.
25
Баща му прочистил Средиземноморието от пирати. Публично осъждане за политически престъпления, обявяване виновните извън закона и изгонването им от отечеството.