Към 33 г. пр. Хр. в борбата за римския свят останали двама претенденти — шуреите Октавиан и Антоний. Антоний бил женен за сестрата на съперника си, описвана вина ги като „добродетелната“ Октавия, но вече бил психологически и финансово зависим от необикновената Клеопатра, която успяла безвъзвратно да го оплете в мрежите си. Когато сцената се измества в двора на египетската владетелка, римската история се превръща в грандиозна опера. Клеопатра успяла да омагьоса Юлий Цезар, уплашила Ирод Велики, а сега станала господарка на Марк Антоний, като се надявала чрез него да бъде господарка на целия свят.
В края на 34 г. пр. Хр. Антоний отпразнувал римски триумф по случай победата си над арменците, който станал известен като „Даровете на Александрия“. Плутарх ни е оставил описание на събитието:
„Антоний си спечелил голяма омраза и заради разделянето на наследството си, което направил в Александрия в полза на децата си. Народът сметнал това за твърде арогантен и театрален жест, който сякаш показвал омраза към собствената му родина. Въпреки това той събрал огромно множество на атлетическата арена и издигнал там два златни трона, единия за него, а другия за Клеопатра, поставени върху сребърен подиум, както и по-малки тронове за децата си. Първо провъзгласил Клеопатра за царица на Египет, Кипър, Либия и Сирия и посочил Цезарион за неин съуправител. Смятало се, че това момче било син на Юлий Цезар, който оставил Клеопатра бременна. След това обявил, че собствените му синове от Клеопатра ще бъдат царе на царете. На Александър дал Армения, Мидия и Партия, когато я покори, а на Птолемей — Финикия, Сирия и Киликия. В същото време представил синовете си на народа — Александър в мидийски костюм с тиара на главата, а Птолемей с ботуши, късо наметало и широкопола шапка с диадема. Това била македонска премяна, носена от царете, които наследили Александър Велики, а облеклото на Александър било носено от мидийци и арменци. След като синовете прегърнали родителите си, единият получил почетна стража от арменци, а другият — от македонци. Клеопатра не само този път, но и в други случаи носела свещената роба на Изида и била наричана Новата Изида.
Октавиан Цезар съобщил всичко това на Сената, като непрекъснато хулел публично Антоний и така направил всичко възможно, за да настрои римския народ срещу него.“
С Меценат в ролята на Гьобелс Октавиан започнал своята кампания на омразата срещу Антоний, който с обявяването на Цезарион за син на Цезар и Клеопатра намеквал, че има потенциално право на властта в държавата. В Древен Рим нямало закони за клевета, нито пък правила за предоставяне на доказателства в съдилищата и призивите за убийство се използвали за обуздаване на общественото мнение, към което властимащите били изключително чувствителни. Те не можели да се измъкнат от хората, като минават по улиците в бронирани автомобили или се измъкват с хеликоптери. Всеки гражданин можел да изрази мнението си в съдилищата, по време на игрите или на улицата. Юлий Цезар презирал охраната, но никой от следващите петима императори не бил успешно опазен от гнева на римския народ, подклаждан допълнително от професионалисти.
Октавиан победил Антоний с пропагандата си много преди битката при Акциум. Посланието било просто. Антоний, някога почтен служител на държавата, към когото Октавиан изпитвал такива добри чувства, че му дал собствената си сестра за съпруга, който бил два пъти консул и много пъти го провъзгласявали за император, се превърнал в роб на царицата на народ, който почитал влечуги, царица тъй нахална, че очаквала да издава заповедите си едва ли не от стъпалата на Капитолия в Рим. Можел да го докаже. Октавиан взел завещанието на Антоний от храма на Веста, където видните хора оставяли важните си книжа на съхранение, и го прочел пред сенаторите. Антоний признавал Цезарион, осигурявал децата си от Клеопатра постановявал да бъде погребан до нея — т.е. според пропагандата столицата вече била едва ли не преместена в Александрия. Сто хиляди позива — и това преди откриването на печатницата — били разпратени из цялата империя и обявявали Клеопатра за fatale monstrum по израза на Хораций. Италианските градове положили клетва за вярност лично към Октавиан, което по-късно станало пореден гвоздей в ковчега на републиката. Октавиан обявил справедлива война на Клеопатра и настъпил към Гърция.