КВЕСТОР — първата степен от „cursus honorum“ — данъчен служител, избиран ежегодно. Подобно на сенатора той трябвало да има навършени тридесет години. Квесторите били шестнадесет на брой и служели в държавната хазна или в провинциите.
КВИРИТ — цивилен за разлика от войник (вж. началото на обръщението на Юлий Цезар към разбунтувалите се ветерани).
КЛАСИ — в Рим имало пет официални класи според икономическото положение; „простолюдието“ не притежавало нищо и съответно нямало право на глас.
КЛИЕНТЕЛА — всеки богат римски патрон бил свързан с група хрантутници или зависими от него хора — „клиенти“, към които той се отнасял с благоразположение или надменност в зависимост от настроението или характера си. Връзката обаче била важна и за двете страни, особено между бивш господар и освободения роб (либертин).
КОМИЦИИ (събрания) — били три вида: 1) Центуриатни, най-старите и тромави, в които участвали едновременно плебеите и патрициите. Избирали консули, претори и цензори и приемат закони. 2) Народни, организирани според тридесет и петте триби на Рим, свиквани от консул или претор. Избирали квестори, курулски едили и военни трибуни с участието на патрициите. Приемали закони и се занимавали със съдебни процеси. 3) Плебейски събрания, в които патрициите не участвали. Приемали закони и разглеждали съдебни дела. Във всички събрания бил в сила пропорционалният вот.
КОННИЦИ — истинските римски граждани, членове на едноименното съсловие, които през периода, който разглеждаме, се превърнали в бизнесмените на Рим — за разлика от патрициите-сенатори, на които не прилягало да се занимават с „търговия“. В ранните дни на републиката те трябвало да осигуряват и да се грижат за един кон за защитата на града, но по-късно това станало индикация за материално положение — годишен доход от 400 000 сестерции и политическа титла.
КОНСУЛ — върховен пост в Рим по време на републиката с неограничена власт, на който често били избирани императорите. Строго погледнато, римлянин не можел да заеме поста, преди да стане на четиридесет и две години. Всяка година се избирали по двама консули и имената им със съкращението „cos“ се използвали за отбелязване на събитията.
КОНСУЛАРИЙ — бивш консул, управляващ провинции, заемащ поста цензор и т.н.
КУРИЯ — мястото, където се събирал Сенатът. По време на разглеждания период то не било твърдо установено.
КУРУЛСКО КРЕСЛО — величествено кресло от слонова кост, понякога инкрустирано със злато, със заоблени крака във формата на буквата Х, използвано от висшите магистрати.
ЛЕГАТИ — в римската армия нямало толкова много чинове като в съвременните. Легатите били старшите офицери на нивото на сенатор, подчинени на генерала, и с по-високо положение от военните трибуни.
ЛЕГИОН — основна единица в римската армия, сроден по дух, традиция и репутация с нашите полкове, и състоящ се от около 6000 души, разделени на десет кохорти от по шест центурии всяка. Легионите можели да бъдат буйни, размирни, насилнически, недисциплинирани или уравновесени и надеждни. Легионът бил обособена единица, подобна на съвременната дивизия, със своя собствена артилерия, помощни войски и кавалерия.
ЛИБЕРТИН — роб, получил (или откупил) свободата си (вж. КЛИЕНТЕЛА).
ЛИКТОРИ — охранители и ескорт на римските магистрати, носещи фасциите. Ликторите трябвало да бъдат римски граждани, но работата им била зле платена и затова разчитали на бакшиши.
МАГИСТРАТИ — общо название на изборните служители на Сената и римския народ.
МАРСОВО ПОЛЕ — военен полигон извън стените, северозападно от града, с паркове, зоологически градини, храмове и мавзолеи.
ПАТРИЦИИ — старата римска аристокрация, придържаща се към престижа и привилегиите си в течение на стотици години. От нейната среда се избирали консули, претори, сенатори, генерали и губернатори — всеки, който притежавал власт. Подобно на Англия от 18 в., когато в Камарата на лордовете имало само 150 души, всички патриции били роднини и само те можели да заемат определени жречески постове. През интересуващия ни период обаче силата им започнала да бледнее пред лицето на „новите хора“ и имперските либертини.
ПЛЕБС — няма нищо унизително в това да си плебей — с други думи, човек, който не е патриций.
ПРЕТОР — втори по значение пост в държавата. В нашия период преторите били осем на брой. Често управлявали провинции.
ПРОЛЕТАРИИ — най-нисшата класа, а също и „простолюдието“.
ПУБЛИКАНИ — по времето на републиката — хора, откупили правото да събират някои данъци. Системата била източник на злоупотреби и била премахната от императорите.