Имал проблеми със здравето и на два пъти едва не умрял — първия път в Кантабрия (Северна Испания) от раздразнен стомах — именно тогава станал стоик. Неговият лекар30 и окулист винаги му били подръка и някои от техните лекарства и инструменти са възпроизведени в музея в Еур. През целия си живот страдал от камъни в жлъчката. Тялото му било покрито с петна, които според ласкателите му били подредени като звездите на Голямата мечка, но всъщност представлявали белези от екзема, която не била заразна, а била причинена просто от нерви; под бронята на безупречната политическа машина се криело тялото на един уплашен малък човек. (Непрекъснато го обвинявали, че е страхлив, най-вече Марк Антоний, и определено изпадал в ужас от гръмотевици — по време на буря надявал върху себе си дреха от тюленова кожа с надеждата, че ще го защити.)
Но по време на тържествени случаи, когато се явявал като император, Август бил ослепителен. Никой не можел да стои до него, така че с императорската си тога или доспехи (и с високите токове) да изглежда висок. Никой не можел да издържи погледа на сивите му очи, които плували в морето от бяло като сърцето на слънцето. Когато отивал от дома си в светилището край него, той ставал Върховен жрец (Pontifex Maximus), Баща на отечеството (Pater Patriae, официална титла от 2 г. пр. Хр.) и Главнокомандващ (Imperator). На Нова година и на големите празници, когато носел дрехите и инсигниите на триумфиращ военачалник (които осиновителят му си позволявал да носи всеки ден) — пурпурна тога, обшита със злато, венец от златни лаврови листа и дълъг скиптър от слонова кост — Август несъмнено е изглеждал от глава до пети като владетел на целия свят.
През своя четиридесет и две годишен живот посетил всяко кътче от империята си с изключение на Сардиния (римляните не обичали Сардиния) и ако римляните вече не се чувствали свободни, поне по улиците нямало безредици и изкуствата процъфтявали в мир и просперитет в епохата, която още тогава станала известна като Августова. Четиристранният фриз ara pacis може да се види в огромната му стъклена облицовка на брега на Тибър, недалеч от мавзолея му. Пасторалната идилия на релефа е като Пасторалната симфония на Бетовен, замръзнала в белия мрамор, а императорското семейство се рее спокойно сред венци и гирлянди.
Като принцепс в Рим Август вярвал в разширяването на хегемонията на Сената и народа, но двете унизителни загуби в Германия го накарали да реши, че е направил достатъчно и че границите следва да си останат там, където са. Печално известният генерал Вар изгубил цели три легиона, изклани след измама в една гора през 9 г., и кошмарът от тази катастрофа преследвал Август до края на живота му. Когато никой не го гледал (или поне така си мислел), той удрял главата си в стената на малката си къща на хълма и крещял „Вар, Вар, върни ми легионите.“31
Апотеозът на Август по един случаен начин апелирал към скромния му и пестелив дух. Пътувал от вилата си в Соренто, когато екипажът на един кораб от Александрия, облечен в бяло, носещ гирлянди и люлеещи се кандила, го обградил, като пеел „Чрез него живеем, за него вдигаме платна, благодарение на него се радваме на свобода и богатства“. Тази сантименталност несъмнено е отекнала в цялата средна класа и бюрокрацията, която създал за сметка (ако имало значение) на старите фамилии от времето на републиката, с които се сродявал, но от които така и не станал част. Този спомен подсладил последните няколко месеца от съществуването му, което се оказало дълго и недотам щастливо. Последните му думи били „Е, нима не изиграх добре ролята си?“
30
Грък на име Антоний Муза, който излекувал инфектирания му бъбрек със студени бани – единственият лек, който помогнал и на Джордж III. Благодарният и може би сервилен Сенат му издигнал статуя в храма на Асклепий. Човек невинаги трябвало да чака да умре, за да се сдобие със статуя в Рим.