След това губернаторът на Битиния бил обвинен от своя помощник и колега, човек, който „направил кариера, която щяла да стане прочута с отвратителните си резултати през следващите мрачни години“. „Беден, невзрачен и неуморен, той напреднал благодарение на тайните доноси и спечелил доверието на мрачния император. После всеки с някакво положение бил изложен на опасност от негова страна“ — пише Тацит за този ранен Макарти. Обвинението било, че губернаторът злословел по адрес на императора, разказвал анекдоти за посредствеността му, за склонността му към виното, за неприязънта му към майка му — достатъчно сериозни (и точни) истории, за да гарантират осъждането му.
По-нататък Тацит съобщава, че „императорът изгубил самообладание и в пристъп на словоохотливост възкликнал, че лично ще гласува открито и под клетва… Гней Калпурний Пизон попитал: „Цезаре, пръв ли ще гласуваш, или последен? Ако си пръв, ще последвам примера си; ако си последен, боя се да не би неволно да гласувам против теб.“ Това свършило работа… Тиберий гласувал за оправдателна присъда“.
Новият занаят delator прилягал на все по-подозрителния и докачлив император, особено след оттеглянето му от Рим на Капри. Зависимостта му от лишени от всякакви скрупули хора се вижда особено ясно във възхода и падението на неговия фаворит Сеян, на когото духът и моралът на Рим нанесли своя тежък и стряскащ удар.
Капри бил и продължава да бъде вълшебен остров срещу Байя (Неапол), където Август си построил вила, след като получил земята в замяна на Исхия. Климатът е мек, морето — кристалночисто и макар островът да е съвсем малък, ландшафтът му е разнообразен. (Анакапри, където Аксел Мунте живял в Сан Микеле, е съвсем различен по усещане от Капри и все още си личи, че жителите му са от гръцки произход.) Гледките са прекрасни и зората, докосваща скалите между двете канари на Фаралионе (Тиберий несъмнено я е наблюдавал често от една от дванадесетте си къщи), е едно от най-големите многоцветни представления на природата. Още по-важно било, че императорът можел отдалеч да вижда кой приближава и същевременно да се радва на икономия — за личната му охрана били нужни по-малко хора. Тиберий не обичал неочаквани гости — като открил рибаря, изкатерил се по скалите, за да му поднесе улова си, натикали в лицето му една лангуста, след което го хвърлили обратно в морето.
От тази естествена крепост, където се надявал, че ще умре, Тиберий управлявал империята през последните единадесет години от живота си, първите пет от които чрез Сеян, който го уговорил да се оттегли на това доброволно заточение и още повече си спечелил доверието му, като спасил живота му, когато пещерата, в която обядвали, докато пътували на юг, се срутила. Сеян бил първият авантюрист, забъркал нещо като заговор в Рим без армия — Август лишил от тази възможност генералите, като регламентирал правомощията им и плащал директно на войниците. Така властта се съсредоточила в императорския дворец и Преторианската гвардия, която била разквартирувана в една казарма под едноличното командване на Сеян. Хората, които не вярват на никого, често се предоверяват на един-единствен човек.
Оръжията на Сеян били клеветата, интригата и отровата, а силата му — достъпът до Тиберий, който му се доверявал и го наричал „съратник в несгодите ми“. Бил син на конник и се издигнал до префект на Преторианската гвардия; твърди се, че на младини натрупал известна сума от една богата стара царица, преди да влезе в обкръжението на Гай, внукът и предполагаемият наследник на Август. Бил силен, неуморен и много работлив. Под спокойната му външност се криела непреклонна и наистина свирепа амбиция, но Тиберий забелязвал и приветствал единствено неговата добросъвестност — до такава степен, че веднъж синът на Тиберий бил провокиран да го извика на юмручен бой. Между Сеян и императорския пурпур имало много законни наследници, но това не го обезкуражило. Започнал с прелъстяването на съпругата на Друз и сестра на Германик, Ливила, като й обещал дял от империята, която рано или късно несъмнено щяла да му принадлежи, и смъртта на съпруга й, който бил невъздържан простак. През 23 г. Друз неочаквано умрял и всички с изключение на скърбящия баща Тиберий заподозрели, че е бил отровен. Императорът още повече се облягал на Сеян, който се развел със собствената си съпруга, но не му позволил да се ожени веднага за Ливила. Въпреки това Тиберий се вслушал в приказките на племенницата си Агрипина за заговор срещу него — сега нейните деца изглеждали най-вероятните му наследници. Те обаче били прекалено много и прекалено добре защитени, или поне така изглеждало, докато Ливия умряла на осемдесет и шест години и Тиберий напуснал Рим. През същата година благодарение на Сеян Агрипина и синът й Нерон (но не бъдещият император) били прогонени, а другото момче, също на име Друз — хвърлен в тъмница.