За римляните Сеян изглеждал като император със своята гордост и власт, а Тиберий бил просто някакъв собственик на остров. Сега Сеян можел да се сроди с императорското семейство и се намирал в много изгодна позиция — приятелите му контролирали жизненоважните провинции, а самият той — Преторианската гвардия. През 31 г. станал консул заедно с Тиберий и за амбициите му като че ли не съществували граници.
Най-накрая Тиберий се раздвижил, вероятно подбуден от предупредително писмо на Антония, вдовицата на брат му Друз и майка на Германик. Действал внимателно, като проучвал размътващите се води. Повикал младия си праплеменник Гай (бъдещия император Калигула), чийто брат Нерон умрял, и който живеел в Рим, пренебрегнат от всички. Отправил противоречиви вести към Сеян, че е едва ли не на смъртно легло, че се е оправил и пътува към Рим, че Сеян може да стане жрец заедно с Гай. Като забелязал колко популярен е Гай сред войниците, които пазели скъпи спомени за баща му Германик, намекнал, че може да направи Гай свой наследник. Освен това императорът подкрепил един враг на Сеян, като прекратил преследването срещу него, и се отзовал доста рязко към Сеян в писмо до Сената; забранил жертвоприношенията в чест на което и да било човешко същество, в това число и Сеян, когото ту хвалел, ту порицавал. Сеян бил объркан и съжалявал, че не е нанесъл удара си, когато е бил консул, макар все още да имал тази възможност — Преторианската гвардия била в ръцете му.
Римляните започнали да се отдръпват от Сеян. Търсеща благоволението му тълпа оредяла и на Тиберий било докладвано, че той решил да задейства плана си. Нито един заговорник не действал по-коварно, а сега и по-бързо от императора при унищожаването на бившия си любимец. Най-напред, за да му затвори устата, обявил, че възнамерява да направи Сеян трибун — пост, който му осигурявал имунитет срещу задържане. След това написал дълго изобличително писмо до Сената, в което изказвал доверието си към Невий Серторий Макрон — новия му довереник, когото направил командир на личната си охрана. (От един надпис знаем, че; преди това той бил префект на Градската стража, така че изборът е бил добър.) Макрон влязъл в града през нощта, като запознал със ситуацията единия от консулите (другият бил на страната на Сеян) и командира на Нощната стража. На зазоряване се изкачили до храма на Аполон на Палатин, където щял да се събере Сенатът.
Макрон видял Сеян да крачи нервно нагоре-надолу пред сградата, разтревожен, че няма вести от Тиберий. Казал му (под най-строга тайна), че императорът е решил да го направи трибун, и Сеян с радост влязъл на заседанието. Така Макрон имал възможност да заповяда на преторианците (хората на Сеян) да се върнат в казармата си, като ги прилъгал с обещания за подаръци от страна на Тиберий. На тяхно място били поставени хора от Нощната стража. По време на криза контролът върху охраната пред Сената бил по-важен от мнозинството вътре в сградата. След това изумително действеният Макрон побързал към лагера, за да предотврати евентуално надигане, като предал писмото на Тиберий на консулите.
Тацит разказва, че когато този засукан и в крайна сметка изобличаващ документ бил прочетен, сенаторите отначало поздравили Сеян, като смятали, както бил убеден и самият той, че му се дава още повече власт. Когато обаче тонът се променил и станало ясно намерението на Тиберий да го изобличи, седящите близко до него побързали да се отдръпнат, а преторите и трибуните били готови да му попречат да излезе от помещението и да създаде неприятности. Сеян обаче останал на мястото си, неспособен да повярва на ушите си. Веднъж, два пъти, три пъти консулът Регул го посочвал и го викал по име. „Кой, аз ли?“ — отвърнал Сеян, който не бил свикнал да се обръщат към него по подобен начин. Накрая станал и до него застанал командирът на Нощната стража Лакон. След прочитането на онова, което седемдесет години по-късно ще бъде наречено от Ювенал „дълго и многословно писмо от Капри“ (защото падането на тирана станало истинска легенда), Регул се обърнал към един сенатор с въпроса има ли някаква причина Сеян да не бъде хвърлен в тъмница. Отговорът бил отрицателен и Лакон го извел навън.