Всеки ход в тази история бил режисиран от страхливия старец на Капри; за един ден човекът, който бил почитан като втори след императора, видял собственото си сгромолясване до положение да го бият в лицето като избягал роб, докато го водели да го екзекутират. Тялото му било поругано от тълпата и хвърлено в Тибър, а децата му — убити; преди това дъщеря му била сгодена и изнасилена, тъй като не можела да бъде екзекутирана като девственица — обичай, който се почита (ако това е подходящата дума) и до днес в някои части на света. Този епизод определено не направил чест на Сената и римския народ, макар основното желание на императора — жаждата за отмъщение — да било временно удовлетворено. Стореното от Сеян зло продължило да живее дълго след унизителната му смърт. Първата му съпруга писала на Тиберий как Сеян отравял Друз бавно, в продължение на години. Втората му съпруга Дивила оставил на майка й Антония, която уморила дъщеря си от глад.
Рим въздъхнал с облекчение, мислейки, че историята със Сеян е приключена, и с надеждата откъм прекрасния остров Капри да подухне по-благодатен вятър; това обаче не било писано. За Тиберий „заговорът“ (както видяхме, той не е бил само един) станал възможност за лична разправа. Той подходил много избирателно34, като екзекутирал още двадесет от последователите на Сеян през 33 г., преди да амнистира останалите. Тази година е по-известна с разпъването на Исус от Назарет по времето на Понтий Пилат, прокуратор или префект на Юдея.
Тиберий, който не трябвало да се доказва като император със силата на оръжието, последвал предписанията на Август за замразяване на границите на империята. Трябвало да се справи само с няколко незначителни затруднения в Тракия, Галия и Африка (Либия и Тунис). Отношението му към провинциите било толкова разумно (смъмрил един губернатор с думите: „Трябва да стрижеш овцете ми, а не да ги одираш“), че по негово време в империята царял мир. Избирал интелигентни губернатори като Луций Вителий, легат на провинцията Сирия, в рамките на която влизала и Палестина. Модерните историци (като цитирания по-горе Х. Х. Скълард) оценяват Пилат „под средното“ ниво според тогавашните стандарти и дори омаловажават недоволствата срещу него от страна на евреите, които Тиберий недолюбвал — единствен от целия си род. Фактът, че началникът му Вителий го изпратил в Рим на съд заради различни провинения, сред които и ненужно клане на неколцина самаритяни, предполага, че репутацията на Пилат като справедлив човек е по-скоро библейска, отколкото историческа. Историята, че той съобщил на Тиберий за наказанието на Исус, е също така невярна.
Оттеглянето на стария, порочен Тиберий на Капри било подтикнато донякъде от смъртта на майка му, на племенника му Германик и на сина му Друз. Когато открил, че най-довереният му човек заговорничил с доведената му дъщеря и отровил сина му, Тиберий рухнал и цели девет месеца не напуснал вилата си. Той обаче така и не загърбил задълженията си — макар те да не са така добре описани като оргиите му. Подробностите около държавното управление или стопанството отегчавали римските историци. Според професор Рейд от Кеймбридж при описанието на сексуалните извращения на Тиберий и неговите изобретателни, садистични и вероятно предимно неуспешни опити да получи оргазъм, Тацит използвал за свой (отровен) източник спомените на по-младата Агрипина. От епиграмите на Марциал, сатирите на Ювенал и дори от писмата на Цицерон човек може да си направи извода, че римляните страшно обичали клюките, лъжели и преувеличавали, когато станело въпрос за интимния живот на ближния и особено на императорите си. Тиберий, казвали те, обичал да се хвали със своите „дребосъци“, които му правели фелацио под водата. Можем да се запитаме как ли точно е ставало35. Освен това се твърди, че задължавал знатните римски младежи да стават негови катамити. Никой от тях обаче не пострадал сериозно, а един на име Галба дори станал император. Наслаждавал се да гледа бичуване — обичайно римско забавление, но в този случай провинението често било просто изпречване на пътя му, а веднъж дори заповядал да отнемат от майчината гръд и да набият едно бебе, което плачело. Това поведение било вкоренено в омразата, отприщена във формата на садизъм, докато не останал никой, който да го ограничава. Професор Рейд пише, че е под въпрос дали някога Тиберий е харесвал или е бил харесван дори от едно-единствено човешко същество. Отговорът несъмнено е не, с изключение, разбира се, на първата му съпруга Виспания, която бил принуден да замени с дъщерята на Август. Освен оргиите, голямо удоволствие изпитвал в компанията на онези, които би могъл да нарече близки интелектуалци — юристи и образовани мъже, които били настанени по вилите на Капри и се ползвали с благоволението му. Тяхното продължително и доброволно присъствие на острова показва, че Тиберий не е бил през цялото време противен на всички, както често се твърди. Той бил най-неприятният от всички императори, но истинското му престъпление било, че е бил потиснат и потискал. Загрижен за изхранването на поданиците си, с лошо отношение към цирковете, потаен, уединен, пресметлив и самотен — и накрая, подобно на Хитлер в бункера си, мразещ собствения си народ — той бил като нацисткия лидер опасен и силен до последния си дъх.
34
През двадесет и двете години на своето управление Тиберий екзекутирал само седемдесет и трима свои противници (далеч по-малко в сравнение с Клавдий, Калигула или дори Август).
35
Един професор от Британското училище в Рим, който пожела да остане анонимен, ме увери, че това е възможно, ако децата се обучат достатъчно рано. – Б. пр.