Основният му solus et senex (единствен и отдавнашен) проблем бил кой ще го наследи. Внукът му Гемел, синът на Друз, бил препалено млад, а племенникът му Клавдий бил смятан от повечето — неоснователно, както ще видим — за малоумен, така че следващият император трябвало да бъде Гай с прякора „Калигула“ или Гамашче, както го кръстили войниците, когато се явил заедно с майка си пред бунтовната римска армия на Рейн. Този младеж, напълно необучен, ако не се брои изкуството на лицемерието (има поговорка, че само онзи, който не се преструва, не може да стане цар?), бил разпознат със задоволство от Тиберий като „змия“ и следователно бил напълно подходящ като негово завещание за неблагодарния Рим. Затова направил Калигула наследник заедно с Гемел. Казват, че веднъж взел малкото момче в ръцете си и със сълзи в очите посочил Калигула и казал: „Този ще те убие.“
Последните действия на Тиберий били достойни за администратор, който винаги постъпва по правилния начин. Намерил изход от финансова криза, като отменил лихвите по дълговете, платил от джоба си за възстановяването на постройките по Авенинския хълм, пострадали при пожар, намалил данъка върху продажбите и когато умрял, в държавната съкровищница имало излишък от два милиарда и седемстотин милиона сестерции.
Смъртта на Тиберий е типична за злия му характер. От тридесетгодишна възраст той недолюбвал докторите и сам излизал с изявления за здравословното си състояние. Способността му да се преструва била последното качество, което го напуснало. На 16 март 37 г. дъхът му спрял и Гай започнал да диша свободно. После най-неочаквано извикал да му донесат нещо за ядене. Настъпила всеобща паника.
Гай бил потресен. Никой не отвърнал на виковете му и Макрон, човекът, на когото се доверявал след смъртта на Сеян, наредил да бъде задушен със собствените му чаршафи. Когато вестта за смъртта му стигнала Рим, градът се изпълнил с ликуване. Навсякъде се чували викове „Хвърлете Тиберий в Тибър!“ Той обаче получил своето отмъщение. Завещал на римляните Калигула.
КАЛИГУЛА
Гай Юлий Цезар Германик, останал за историята, но не и за съвременниците му, Калигула (малкото гамашче), бил — както обичал да изтъква самият той — най-царственият император. Облякъл пурпурното наметало на двадесет и четири годишна възраст сред овациите и големите надежди на Сената и римския народ, които си въобразявали, че е невъзможно да има някой по-лош от покойния император Тиберий. По майчина и по бащина линия той бил потомък на Август и Ливия, а чрез баба си Антония — и на Марк Антоний; баща му и дядо му, Германик и Друз, били прочути и обичани генерали. Един от най-ранните му спомени бил как се вози в колесница с баща си под приветствените викове на тълпата, а друг — как е показван от склонната му към театрални изяви майка Агрипа на бунтовната армия на Рейн, облечен като малък войник.
Една от фантазиите на Калигула за самия себе си била като за герой завоевател, но той никога не е водил сериозно война. През 39 г. му се наложило да сложи край на бунт в един лагер в Горна Германия, подбуден от Емилий Лепид, син на триумвира със същото име36, създал толкова грижи на Август. Претенциите му се основавали на близостта му с Калигула като вдовец на обожаваната му сестра Друзила и любовник на другата му сестра Агрипина. Двамата главни заговорници били екзекутирани, а две други сестри — прогонени.
36
В римската история често се повтарят едни и същи или почти едни и същи имена. Например в бащиния род на Нерон в рамките на пет поколения има трима на име Луций Домиций Ахенобарб и двама Гней Домиций Ахенобарб.