Така на Калигула му се налагало да мисли как да уплътни времето и да впечатли войските си. Предприел няколко похода оттатък Рона с помощта на Веспасиан, тогава бил претор, и Галба, когото познавал като младеж от Капри (и двамата по-късно станали императори). Презимувал при Лугдунум (Лион) и приел едно пратеничество на добра воля от Сената, в което участвал и чичо му Клавдий, когото според слуховете хвърлили в Рона. Това е типично за стила на Калигула — той организирал състезание по реторика и наказанието за изгубилия било точно такова. Чичо му Клавдий бил пелтек. Освен това Калигула организирал продажба на търг на императорска собственост, като заставял участващите да плащат луди пари; така моделът му на поведение започнал да се оформя. За германския му триумф били използвани галски роби с боядисани в червено и жълто коси, за да приличат на германци. През пролетта на следващата година (40 г.) Калигула събрал армия в Булон за завладяването на Британия, но походът бил отменен под предлог, че заточеният син на британския владетел Кунобелин (Симбълайн) прекосил Ламанша, за да предложи на местните жители да признаят властта на Рим. Истината е, че войниците отказали да помръднат от местата си. Страхували се да прекосят „океана“, смятан от тях за края на света, за да завладеят един остров, който не се покорил дори на великия Юлий Цезар, където шансовете за плячка са минимални и който бил населен от варвари, боядисващи кожата си синя и принасящи в жертва деца преди битката (обичай на друидите). Калигула им заповядал да съберат миди (musculi) по брега — а може би е бил разбран погрешно и заповедта била към инженерите да приготвят обсадни стрехи, които също се наричали musculi? Знаем със сигурност, че е заповядал децимация (убиването на един от всеки десет войници) и че заповедта му не била изпълнена. Такъв бил краят на бляскавата военна кариера на Калигула.
Управлението му започнало превъзходно. Римският народ приветствал неопетнената издънка на популярен род (по бащина линия) и оцелелия от императорския дом, в който насилствената и преждевременна смърт наред с бурната радост от живота била нещо нормално. (Откритите в Лузитания и в Азия клетви за вярност показват, че възкачването на младия Гай било посрещнато добре из цялата империя.) Под натиска на ентусиазираните граждани Сенатът му гласувал всички власти, които Август успял да припише на себе си, както и някои, които Тиберий отказал. Римляните празнували по начина, който им харесвал най-много — като изклали 160 000 животни. Калигула реагирал благочестиво и щедро. Устроил пищно погребение на Тиберий, което несъмнено би шокирало покойния император, и плакал по време на собствената си надгробна реч. Отплавал в бурното море, за да прибере останките на майка си и брат си. Сменил името на месец септември на „Германик“37, отрупал баба си Антония с толкова почести, колкото Ливия получила през целия си живот. Направил консул своя заекващ и страдащ от тикове чичо Клавдий, който дотогава бил най-обикновен конник. Осиновил (поредния) Тиберий, позволил на всички изгнаници да се върнат, отменил цензурата и за да е сигурен, че ще го обичат в провинциите, възстановил васалните владетели и им върнал правото да събират данъци. На два пъти давал пиршества за всички конници и сенатори и естествено за нула време пропилял наследството си.
Една щуротия несъмнено се оказала доста солена. Калигула събрал търговски кораби, закотвил ги един до друг като алея с дължина 5 км между Байя и новото пристанище Путеоли, покрил ги с пръст и дъски, превръщайки ги в нещо като нов Апиев път, и обикалял върху тях с колесница два дни, облечен в доспехите на Александър Велики. След тази история Светоний отбелязва: „Толкова за Гай императора, а сега да се заемем с Гай чудовището.“
През месец октомври в годината на възкачването си на власт Калигула сериозно се разболял. Хората се страхували за живота на техния нов, великолепен млад принц и се молели от все сърце да се оправи. Той оздравял. Историците са се опитвали да открият клинични доказателства за лудостта на Калигула от поведението му — смятало се, че то може да се обясни само по този начин, — но двамата му най-нови биографи38 не са съгласни с подобно становище. Като перифразира Актън по начин, който несъмнено би харесал на Калигула, професор Ферил пише, че „Властта развращава, а абсолютната власт е още по-завладяваща“. Калигула най-добре може да се разбере като дете, на което раболепният Сенат му е позволил да бъде безкрайно ужасно и което не се подлагало на никакво ограничение, докато не било спряно от кинжалите на неминуемите убийци. Несъмнено той е класически пример за мъж, доминиран от „детето в него“. След смъртта на сестра му Друзила, с която имал дълга и страстна връзка и която вероятно го е възпирала донякъде, Калигула останал съвсем самичък на този свят; макар да бил едно от общо седем деца — четирима синове и три дъщери, — всички те вече били или мъртви, или прогонени.
37
Това име не се задържало (за разлика от юли на името на Цезар и август на името на Август) заради злословията по адрес на Калигула след смъртта му. Римските месеци от септември до декември си остават непроменени като числителни (юлианският календар започвал през март) и това несъмнено ще се запази завинаги – докато римляните владеели света и можели да правят подобни неща, в наше време подобни промени в номенклатурата биха били трудни. Може би лобитата на майка Тереза или Ганди ще приемат предизвикателството?
38