Той бил убийствено дете звезда с разрешително за убийство. Най-близките му хора били убити, а последната му връзка била с един порочен старец, погълнат от омраза и недоверие — неговият морален наставник. Единственият му другар за игра и приятел бил Ирод Агрипа — очарователен, но негоден за нищо младеж, чийто предшественик бил най-големият семеен убиец и мъчител — Ирод Велики. Калигула бил (много) извратен комедиант, погаждащ най-отвратителните номера, а не престъпен малоумник; не е бил и идиот, тъй като не би могъл да застане начело на Рим. Жертвите му винаги били само от висшата класа и броят им далеч не е толкова голям, колкото си представят по-късните поколения39. Установено е, че личният живот на императорите засягал само онези, които имали нещастието или били достатъчно амбициозни, за да се намират близко до тях. Ужасите и шумните веселби в дворовете на Калигула и Нерон ставали в изолация и по време на управлението им хората живеели добре; и двамата били изключително популярни сред плебса. (Калигула възстановил правомощията на комициите, отнети от Август.) Римската империя карала на автопилот.
Калигула бил ужасен шегобиец — което го провалило — и използвал прищевките си, за да развеселява и тероризира приближените си. Той обаче никога не направил коня си консул, макар да твърдял, че би могъл да го стори. Никога не е заповядвал убийство на свой гост по време на вечерно празненство — макар да казвал, че можел да го направи. Безчинствата му стигнали до края на мислимото, когато се облякъл (обичал да се облича) като бог и издигнал светилище на египетската богиня Изида като сигурен начин да засегне римската чувствителност (събуждайки спомена за ужасната Клеопатра). За да увеличи доходите (според собствените му думи), превърнал част от двореца в публичен дом, чийто персонал били римски матрони и техните дъщери. Провеждал търгове и веднъж един богат възрастен конник задрямал по време на наддаването, а когато се събудил, открил, че е купил група гладиатори за девет милиона сестерции. Можем да си го представим как е замислял тези сложни номера със сатанинско кикотене. По-опасна обаче била безжалостната му жажда за завещания и новогодишни подаръци — откъдето са и самоубийствата. Когато един смятан за богат човек бил изтормозен до смърт от императора и се оказало, че не притежава никакви пари, Калигула възкликнал: „Горкият, умря напразно“. Подобни забележки били повтаряни — каквато и била целта — в таверните на Рим и го правели популярен сред масите, които виждали в негово лице съюзник в някаква своеобразна класова война.
Подобно на много богати и разглезени римляни той страдал от „носталгия по калта“ — играел на топка с телохранителите си, лудувал маскиран с приятелите си из мизерните квартали на града до малките часове, като дори му се случвало да попадне в ареста. И ако представлявал опасност за самия себе си, Калигула бил смъртоносен не само за въображаемите си врагове, но и за реалните си съюзници. Един човек, който се заклел да жертва живота си за възстановяването на императора, бил принуден да го стори пред очевидци; друг обещал да се сражава като гладиатор и Калигула се погрижил да изпълни думата си. Разбира се, както бил предсказал Тиберий, видял сметката на другия наследник Гемел40, а също така принудил своя верен тъст Макрон да се самоубие. Той само се опитвал да помага със съвети на младия император, чието възкачване организирал лично; може би съветите били прекалено много и раздразнили Калигула. Филон евреинът, съвременник на онези събития, разказва как реагирал Калигула, като видял приближаващия Макрон — „Ето го и учителя на онзи, който вече не се нуждае от уроци… който твърди, че императорът трябва да се подчинява на поданиците си, който се смята за вещ в изкуството на управлението и за наставник… Кой смее да поучава мен, който още в лоното на майка си, в тази работилница на природата, съм бил оформен като император…?“ Да, това несъмнено е истинският глас на тиранията, но чак на лудост… Калигула придал на падението на Макрон типичен щрих — имал връзка с жена му и го обвинил в сводничество.
39
Професор Барет си направил труда да състави списък на жертвите: двама унизени, девет докарани до самоубийство, единадесет екзекутирани, един приятел на Сенека и една актриса – измъчвани, Секст Помпей (на когото било забранено да използва родовия прякор „Велики“) – уморен от глад, един гладиатор на име Колумб – отровен, и един сенатор, наръган от собствените си колеги.
40
Внукът на Тиберий Гемел виждал съвсем ясно опасността за собствения си живот. Той пиел лекарство против кашлица и когато Калигула надушил дъха му, решил, че приема противоотрова. Когато бил обвинен, Гемел произнесъл прочутия си отговор – „Противоотрова? Че каква противоотрова може да има против Цезар?“