Жестокостта на Калигула не е била неоправдана или безпричинна като тази на Тиберий, а преднамерена, дори старателно обмислена, безобразна и доставяща радост — поне на него… Жестокостта му била политическа — „Нека ме мразят, стига да ги е страх от мен“ — и никога не е била необмислена, дори когато целувал любовниците си по врата („Само една моя дума и ще изгубиш прекрасната си главица“). Светоний разказва, че принуждавал родителите да присъстват на екзекуциите на децата си и веднъж поканил един баща на вечеря непосредствено след това, като през цялото време се шегувал41. Наслаждавал се на смъртта на жертвите си и заповядвал на палачите да не бързат: — „Удряй така, че да усети, че умира“. Жаждата му за ужаси била сякаш безгранична. Веднъж дори заповядал да натрупат пред него крайниците и вътрешностите на един екзекутиран сенатор.
Ще бъде несправедливо да се твърди, че единственото поле на изява на Калигула е това на жестокостта и безчинството. Той наистина е управлявал — колкото и изумително да изглежда — три години и девет месеца в Рим и изпълнявал няколкото стандартни задължения на император. Например възстановил изгорения театър на Помпей, като махнал, разбира се, името на Помпей от фасадата. Външната му политика била точно толкова шантава, колкото и домашните му лудории, и в това отношение той напълно изолирал Сената. Освен абсурдната си северна експедиция начело на четвърт милион въоръжени мъже и обоз, в който пътували жени и актьори, построяването на фар в Булон, който стоял до шестнадесети век, и консолидирането на Мавритания (Северозападна Африка), което щяло да стане така или иначе, най-значителното му действие било, че едва ли не провокирал въстание на евреите.
Калигула изпитвал особено удоволствие да дразни евреите, макар да почел приятеля си „Ирод“ (всъщност Марк Юлий) Агрипа, като добавил към царството му тетрархията на Филип, с което вбесил сестра му Иродиада. (Потомците на Ирод Велики се обичали помежду си не повече от потомците на патрона му Август.) На път към новото си царство Агрипа спрял в Александрия и за да окуражи сънародниците си, които се намирали в обичайната вражда с гърците в града, решил, че няма да е зле да се поразходи по улиците с телохранителя си. Тази постъпка дала началото на първия регистриран погром, който римският губернатор не направил опит да прекрати. Двете враждуващи страни изпратили делегации в Рим с оплаквания и били посрещнати сърдечно от Калигула. На евреите, водени от философа Филон, било казано да дойдат по-късно42. Изминали месеци и междувременно римският прокуратор в Ямния в Юдея съобщил на императора, който вече се смятал за бог (поне в Изтока), че юдеите са разрушили посветения му олтар в града. (Същият човек арестувал Агрипа, тъй като дължал един милион сестерции на Тиберий.) Калигула решил, че на евреите трябва да се даде урок и заръчал на губернатора на Сирия Петроний да му издигне огромна статуя, която да го изобразява като Юпитер, и да я постави в Светая светих в Йерусалимския храм — място, където имал право да влиза единствено първосвещеникът, и то само на Йом Кипур. При нужда губернаторът имал право да използва два от четирите си легиона при изпълняването на тази заповед.
Тази нечувана постъпка се разглежда като знак, или по-скоро като доказателство за безумството на Калигула, но като имаме предвид предишните му прояви в района, можем да допуснем, че всичко е било запланувало — Калигула е имал дяволското коварство да настъпва своите еврейски поданици точно там, където ги боли най-много. Петроний изпълнил дословно каквото му било заповядано и прехвърлил легионите си на юг, до границата на Галилея, но писал на императора си, че евреите са толкова развълнувани, че дори не обръщали внимание на жътвата; с други думи, въстанието било неминуемо и щяло да доведе до загуба на доходите. Единственият му приятел Ирод Агрипа, който се върнал в Рим, бил ужасен, с разбито сърце и вероятно едва не получил удар, когато чул новините. Пратил на Калигула дълго писмо за имперската политика към евреите и в името на приятелството им Калигула заповядал на Петроний да се изтегли, при положение че евреите не се противят на култа към императора извън пределите на Йерусалим. Според Филон обаче той тайно решил да си отмъсти и смятал да издигне статуята по време на предстоящата му обиколка из Изтока. За щастие умрял преди това.
Калигула бил (съзнателен) майстор в създаването на врагове, особено от приятелите си. Изгубил Агрипа, а сега неговият освободен роб Калист, който бил доста важна фигура, се обърнал против него, ужасен от политическото безразсъдство на господаря си. Смъртта му обаче не била причинена от това или от някакъв хитроумен заговор, които изобилствали. Когато обладаният от абсолютната власт мъж настоява публично за незабавен сексуален контакт със съпругата на друг, той обижда. Когато след прелюбодейството се връща и коментира пред съпруга, че жена му не се е представила на ниво, той обижда абсолютно.43
41
Престъплението на сина, за което бил задържан най-напред, било в това, че бил прекалено добре облечен. Бащата направил грешката да се моли за живота му. След първата вечеря бил принуден да върне жеста в деня на погребението, когато се държал, сякаш не се е случило нищо. Сенека, който разказва тази история и самият той едва не бил екзекутиран заради една своя прекалено добра реч в присъствието на Калигула, обяснява, че бащата имал друг син и не желаел да застраши и неговия живот.
42
Филон описва как императорът приел делегацията, докато оглеждал новата украса на един от дворците си и тичал от стая в стая, докато (вероятно) по-възрастните молители се задъхвали зад него. От време на време се обръщал през рамо и им изръмжавал или ги питал неща от сорта на „Защо не ядете свинско?“ и „Нима сте богомразци, които не вярват, че съм бог… признат от всички други народи… но не и от вас?“ Гърците хихикали и се радвали на затруднението на евреите. Филон не споменава какво е казал Калигула на тях. Накрая императорът се отегчил и ги пуснал да си вървят по живо по здраво с думите, „Тези хора ми се струват повече нещастни, отколкото лоши…“
43
Именно това, а не политическите простъпки, станали причина бившият президент на Пакистан Зулфикар Бхуто да бъде изведен от нарочно мизерната му килия и обесен.