Выбрать главу

Клавдий посветил голяма част от времето си на своите истории; за разпускане ползвал жени и се отдавал на чревоугодничество, вино и хазарт — бил убеден, че може да надхитри системата. (Написал книга и по този въпрос.) Подобно на Цезар и Калигула, Клавдий се женил четири пъти; отначало за Плавция Ургуланила, от която имал две деца.

Развел се с нея през 24 г. заради изневяра и колкото и невероятно да звучи, за подозрение в убийство. Следващата му съпруга не се брои, тъй като умряла в деня на сватбата им, макар че по-късно брат й участвал като заговорник без особено значение срещу него. Трета била Елия Петина, роднина на фаворита на Тиберий Сеян и очевидно избрана от императора. Клавдий не бил с достатъчна тежест, за да играе някаква роля в отстраняването на командира на преторианците, и просто се спотайвал, като се преструвал на глупак, както обяснил на Сената по времето на Калигула. Като император Клавдий станал сексуална мишена за двете най-прочути жени в римската история — Месалина и Агрипина. От петимата владетели, за които се разказва в тази книга, само около неговото име не витае и най-малкия намек за хомосексуализъм.45

От всички императори дотук Клавдий бил най-несигурният. Август измислил този пост, в който били съсредоточени необходимите видове власт, но титлите му „Август“ и „Баща на отечеството“ са му били гласувани и представлявали израз на неговата популярност, като непрекъснато били подновявани. Тиберий бил посочен от Август, Калигула бил с императорска кръв, докато Клавдий изглеждал едва ли не като извънземен, като узурпатор, натрапен от подкупената преторианска гвардия, на която било плащано в злато. Въпреки това съвременните историци го наричат „първият римски император“, тъй като именно при него за първи път властта била съсредоточена в един човек — в императора. Тиберий говорел за себе си като за „господар на робите си, император на армиите и принцепс сред сенаторите“ и правел разлика между тези функции. По времето на Калигула и Клавдий властта им станала по-голяма и по-лошото е, че ставала все по-безпрекословна. „Отците“ сенатори, пазители на държавната собственост, били раболепни, страхливи и — тъй като задълженията им намалявали — отегчени. Начинът на възкачването на Калигула и Клавдий показали, че единствено върховната длъжност в Рим трябвало да бъде заета. Всеки автократ предпочита да има под себе си свои креатури, поради което императорите поставяли своите собствени хора на важните постове. Освободеният роб според закона бил подчинен и следователно зависим за разлика от конниците и сенаторите, които дълбоко в себе си биха могли да смятат, че са не по-малко годни да управляват от императора.

Отначало застъпник на съсловието на конниците, към което вече не принадлежал, Клавдий бързо се отчуждил от него и подозирайки амбициите им, мълчаливо одобрявал или замислял екзекуциите на негови представители. Той е идеален пример на човек, който „желае да нарани и същевременно се бои да нанесе удар“. Общият брой на жертвите му е смразяващ — тридесет и петима сенатори и 321 конници. В това страховито самозащитно начинание бил подстрекаван от третата си жена, която започнала кариерата си на петнадесетгодишна възраст като малка нимфа с добри връзки и бързо се превърнала в кръвожадна, луда за власт нимфоманка, която в крайна сметка трябвало да бъде укротена.

вернуться

45

Чарлз Лотън, който изглежда доста убедително като римски император, изигра – може би несъзнателно – Клавдий като хомосексуалист в един филм, който така и не видя бял свят. Серия от сцени го показват как обърква репликите си точно когато трябва да осъди един добре изглеждащ младеж (Сабин?) на смърт заради участието му в убийството на предшественика му Калигула. Макар и вълнуващ, този епизод е исторически недостоверен – истинският Клавдий всъщност е пощадил Сабин (който впоследствие най-тактично се самоубива) и без да се замисля, заповядва с онова, станало прочуто отпуснато движение на китката екзекутирането на Херея и компания, тъй като подобни хора биха могли да се превърнат в неудобство и за самия него.