Месалина се омъжила за Клавдий през 39 г., когато той бил на петдесет. Тя била пра-пра-правнучка на търпеливата сестра на Август, Октавия. Мисията на краткия й живот била да направи всичко възможно синът й, роден като Тиберий Клавдий Цезар Германик, по-късно Британик, да стане император, за което има доста добри изгледи. При раждането му били изсечени монети с надписа spes augusta — надежда на династията, — но тъй като съпругът й можел и да не доживее до възмъжаването на детето, тя трябвало да елиминира всяка възможна опозиция. Така започнали убийствата. Първата й жертва била Юлия Ливила, пратената в изгнание сестра на Калигула и съпруга на Марк Виниций, който бил кандидат за принципата (какво би му попречило да се пробва отново?). След това подгонила една друга Юлия, дъщеря на сина на Тиберий Друз (отровения от Сеян) — невинна дама, която въпреки това била виновна, тъй като имала син и следователно съперник. Била обвинена от Месалина в (!) неблагоприличие. След това съпругата на Клавдий унищожила префекта на охраната, който се готвел да докладва сексуалните й прояви на императора, като по този начин успяла и да оваканти място за един от фаворитите си.
Поради спорното заемане на властта от съпруга й, мнозина станали обекти на отмъстителното и често смъртоносно внимание на Месалина; това били не само хора от фамилията, но и потомци на други прочути имена от времето на републиката, като Сула, Помпей и Крас, които си въобразявали, че са в състояние да предложат на Рим едно ново начало именно защото не били свързани с императорския род. Отначало Клавдий се опитал да ги спечели с високи постове, но след време тези благородни издънки били унищожени, обикновено по някакъв непряк начин — Клавдий станал голям майстор в тази област и великолепен сътрудник на жена си.
Никой заговор не може да бъде така нереален, ексцентричен и показателен за тази пъклена двойка като заговора на Апий Силан. Клавдий споделил пред Сената, че една нощ освободеният му роб Нарцис се втурнал в спалнята му и обявил, че сънувал как Силан взел решение да го убие. Видният благородник бил призован в двореца в малките часове, признал намеренията си и бил надлежно екзекутиран. Клавдий използвал съня на Нарцис като неоспоримо доказателство за заговор. Твърди се, че причина за това е нараненото самолюбие на Месалина — Силан отхвърлил сексуалните й аванси и затова тя въвлякла Нарцис в този убийствен фарс. Епизодът показва лесния достъп на личните слуги до императора и че колкото по-близки са те до властващата персона, подобно на камериерите в спалните на Хенри VIII или Луи XIV, толкова по-голямо е влиянието им върху тях. Тайното и неоправдано екзекутиране на Силан станало причина губернаторът на Далмация да въстане. Бунтът бил потушен за пет дни, но дал на Месалина възможност да извърши най-прочутото си убийство — на съпруга на най-добрата си приятелка от детство, който бил свързан със Силан; според сведенията думите й били „Няма да боли, Петус.“ Да се отърве от заварения си зет, който бил женен за дъщерята на Клавдий и следователно бил потенциален съперник, не представлявало проблем. Той бил убит, хванат в деликатен момент с любовника си.
Най-амбициозният заговор на Месалина бил замислянето на смъртта на Валерий Азиатик, богатият и самоуверен гал46, който се сродил с римската аристокрация и смятал, че е замесен от императорско тесто. Жена му имала връзка с Калигула, а сестра й, прочута с изумрудите си, била женена за кратко за него. Азиатик бил доста забележителна фигура в Рим; през годините семейството му забавлявало всеки тръгнал на обиколка из Галия по-важен римлянин, в това число и майката на императора; може би именно поради това Клавдий не бил особено склонен да го екзекутира. Месалина обаче била неумолима. Азиатик притежавал градините на прочутия генерал и изтънчен чревоугодник Лукул, а тя ги желаела за себе си. Нещастникът бил докаран окован в двореца и обвинен — по липса на друго — в хомосексуализъм. Клавдий все пак успял донякъде да се наложи и така се стигнало до компромис — на Азиатик му било позволено да избере сам от каква смърт да умре.
Префектът, който го арестувал, получил милион и половина сестерции и бил назначен за претор. Процесът отново се състоял intra cubiculum, или при затворени врати в двореца; жертвата била не просто богат гал, който не се харесвал заради своята екстравагантност (харчел прекалено много по време на игрите), а зет на могъща фамилия, един от членовете на която бил открит по време на един сутрешен прием с меч под тогата си. По време на мъченията (които някога били осъждани от Клавдий) не признал нищо, но опитът му показва степента на отчуждаване на римската висша класа от императора. Според Тацит падението на Месалина се дължи на нейната лудост. Тя се влюбила (по онова време още нямала двадесет и пет) в прекрасния млад новоназначен консул Силий, отрупала го с подаръци и се „омъжила“ за него през есента на 48 г. по време на една церемония, посветена на Бакхус. Цял Рим разбрал; Нарцис и неговата група освободени роби решили, че императорът също следва да научи — от лоялност и защото смятали, че Месалина е в състояние да направи любовника си принцепс и да ги премахне.
46
Племето алоброги, от което произхождал, просперирало благодарение на колаборационизма с Юлий Цезар.