Идеята за подобен заговор може и да се е появила в хубавата главица, когато видяла благоразположението на народа към оцелялата сестра на Калигула, Агрипина, и нейния очарователен десетгодишен син по време на Троянските игри от 47 г. Тъй като отраканото вече момче по-късно станало император Нерон, Месалина определено е познала, макар да не доживяла да се убеди в правотата си. Както никога досега, Клавдий реагирал директно и бързо. Видял в репутацията на съпругата си заплаха за своето достойнство и за самия себе си и тъй като нямало много служители в Рим, на които да повери арестуването й, потеглил веднага от Остия и се посъветвал с Нарцис, който поел за един ден командването на Преторианската гвардия. Заедно с него, с Вителий и с един бивш консул, който бил добър приятел на фамилията Германик, Клавдий поел към дома на Силий, когато на пътя му се появила Месалина. Тя изиграла коза си — децата. Клавдий го надцакал със списъка на любовниците й47. Императорската свита продължила нататък и била спряна от старшата весталка, която като главна феминистка в Рим настояла императрицата да бъде изслушана. Нарцис я избутал настрани, като й обещал, че това ще бъде сторено. Групата претърсила дома на Силий и останала изумена от количеството императорски вещи, които Месалина подарила на любовника си. После продължила към преторианските казарми (последното спасително убежище на Клавдий), където се събрал военнополеви съд. Силий само помолил за бърз край. Месалина била открита в градините на Лукул и прободена.
Поради някаква причина Клавдий казал на преторианците да го убият, ако се ожени отново, но екзекутирането на императрицата отворило празнина в държавния модел, която трябвало да бъде запълнена. Започнала борба между отделните фракции, опитващи се да издигнат кандидатките си. Нарцис предложил Елия Петина, която била безобидна и веднъж вече била омъжена за Клавдий; самият император обмислял Лолия Паулина, много богата и за известно време съпруга на Калигула; фаворитката и избраницата на Палас, изгряващата звезда сред освободените роби на императора, била Агрипина, дъщерята на известния и уважаван Германик и Випсания, любимата съпруга на Тиберий. Фактът, че била кръвна племенница на Клавдий — дъщеря на брат му, — било скромно неудобство в сравнение с изгодите, които можел да извлече несигурния император от подобна превъзходна връзка. Приятелят на Клавдий, Вителий, го уверил, че изборът ще бъде добре посрещнат от народа, и агитирал сенаторите, които отменили забраната за брака и одобрили кандидатката. Бракът бил сключен на 1 януари 49 г. Клавдий бил вдовец от три месеца.
Агрипина била на тридесет и три, по-изкусна в политиката от Месалина и също толкова безскрупулна и твърдо решена нейният син да бъде следващият император. Действала бързо. Клавдий се съгласил, че нейният десетгодишен Нерон трябва да бъде наследник заедно със седемгодишния му син Британик; имало подобни прецеденти. Тя искала да ожени сина си за Октавия, сестрата на Британик и негова братовчедка; за това също имало прецеденти. Разтурила годежа на Октавия с обвинение в инцест. Върнала Сенека от изгнание и го направила наставник на Нерон. Осигурила за самата себе си титлата Августа. И всичко това — само за една година. През 51 г. Агрипина вече носела панталони в двореца, така да се каже; всъщност, това било обшито със злато военно наметало, в което тя посрещала посланиците. Лицето й се появило върху монети и тъй като успяла да придвижи сина си на преден план за сметка на Британик, в качеството си на майка на бъдещия император била най-силната жена, която Рим познавал някога.
На фона на дворцовите интриги, забърквани с такова ожесточение от жените му, които тихо ругаел на стари години, Клавдий изглежда малко като балама, но в областта на правосъдието (където често бил доста ексцентричен), финанси те, законодателството и администрацията той бил добросъвестен, ефективен, новаторски и силен. Клавдий бил интелигентен човек, който познавал римската история, и когато собственото му оцеляване не било под въпрос, се проявявал като справедлив, тактичен и внимателен. Реформите му били непопулярни сред собствената му класа, тъй като предпочитал прокураторите, които били негови хора, пред избираните от Сената префекти. Приносът му към рационализирането на имперската администрация бил признат доста след смъртта му, макар да бил обожествен. Поради болежките си се интересувал от медицина и бил склонен да дава на поданиците си прости и непретенциозни съвети. Почти ежедневното му присъствие на съдебни заседания било осъждано от професионалните юристи, тъй като присъдите му били капризни, емоционални и непоследователни. Веднъж един вбесен адвокат хвърлил по него чантата си. Императорът не му отмъстил. Друг път един суеверен оратор, конник от Галия, изпуснал скритото в тогата му змийско яйце — друидски талисман за късмет. Ужасен, че магията може да го засегне, Клавдий незабавно наредил човекът да бъде екзекутиран. Лесно изпадал в паника, но решенията му били винаги уместни, ако имал време да ги обмисли.
47
Това блестящо описание, макар и да е анахронизъм, е взето от „Клавдий“ на Барбара Левик