Клавдий прекарал в Британия само шестнадесет дни, но отсъствал общо пет месеца от Рим, където бдял верният Вителий, и бил твърдо решен при завръщането си градът да разбере за успеха му. Така и станало. Плавций получил (рядък за онова време) триумф и във всеки град и градче на империята хората можели да видят в някакъв вид представяне на Британия, която станала символ на онзи дотогава далечен и непознат остров. Неотдавна в Афродизиас бе открит мраморен релеф, изобразяващ покоряващия я Клавдий; били изсечени и монети с новия му прякор „Британик“. Както пише Барбара Левик, „Въздействието от завоеванието било силно из цялата империя… то е щрих на елегантност и сила за един нов и подценяван император и ефектът върху умовете на поданиците му, както и славата му, се понесли из империята и намерили отзвук дори в най-затънтените провинции.“
Всъщност победата била отпразнувана преди завладяването. За него бил необходим военният талант на Веспасиан, който имал особени трудности със залавянето на Каратак (в крайна сметка предаден от свой съюзен монарх — кралицата от севера). Клавдий пазил Каратак за друго празнуване на завладяването на Британия през 51 г. Тогава Каратак произнесъл великолепна реч, с която спечелил сърцата и аплодисментите на публиката и на Клавдий, който му простил. Тацит ни е оставил думите му: „Ако потеклото и положението ми бяха съпътствани от скромен успех, щях да дойда в този град не като пленник, а като приятел… Стана така, че унижението е изцяло за мен, а славата — за вас. Имах коне, хора, оръжия, богатство. Изненадани ли сте, че съжалявам за загубата им? Ако искате да владеете света, това означава ли, че всеки е готов да приветства поробването си?“ Каратак бил враг на римляните, прочут колкото Верцингеторикс и също толкова красноречив, но запазил живота си — благодарение на Клавдий.
Клавдий обявил Сейнт Олбън за столица на новата провинция, която по-късно станала притегателно място заради ниските цени на земята и дружелюбните местни слуги. Римляните построили пътища — участъци от тях са запазени по Уотлинг Стрийт и Ърмин Стрийт, — които позволили на крал Харълд хиляда години по-късно да втурне от Стамфорд Бридж в Йоркшир до Хастингс. Римляните добивали олово, а по-късно и седеф в Мендипс, изнасяли ловни кучета, а четиридесет хиляди британски военнопленници били използвани за строителство на мрежата от пътища в Галия. Накрая обаче цената да поддържат острова се оказала по-висока от изгодите за империята. Нерон дори обмислял изтегляне от новата провинция.
Подобно на президента на Съединените щати, римският император е едновременно главнокомандващ и завеждащ външната политика. Като се изключи британската експедиция, Клавдий не обикалял империята си и предпочитал да се мотае из Италия, макар да бил страстен строител на пътища (сред които и на 525-километровия път през прохода Бренер). Мечтата му да бъде владетел и миротворец в един свят, който искал да бъде римски (всеки трябва да носи тога, както се изразявал), не била далеч от осъществяване.
Успехите му на домашния фронт обаче не били толкова големи. Агрипина вече взела на мушка лелята на Нерон, Домиция Лепида. Навремето прекрасна, богата, а сега стара и грохнала, тя задържала Нерон при себе си през двете години, когато Агрипина била в изгнание. Поради това тя можела да очаква лоши последици, ако Нерон стане император. Домиция била обвинена в магьосничество и че оставяла робите си пастири да вилнеят из Калабрия, където имала огромни имения. Нерон бил убеден, че предпочитала братовчед му, внука и Британик, и така той се явил като свидетел на обвинението срещу изкуфялата си леля. Императорът я осъдил на смърт въпреки възраженията на Нарцис.
Всички римски историци описват смъртта на Клавдий и сочат съпругата му като негова убийца. (Един съвременен историк му постави диагноза инфаркт.) Тук ще представя версията на Тацит, която е най-жива и достоверна. Агрипина прибягнала до услугите на специалист, някоя си Локуста, „неотдавна осъдена за отровителство, но с дълга кариера при императора пред себе си“. Дегустаторът на императора, евнухът Халот, и личният му лекар Ксенофонт също били въвлечени в заговора. Отровата била излята върху гъби, които Клавдий харесвал особено много и поглъщал с удоволствие. Отначало не се случило нищо — Клавдий бил вцепенен или пиян, — след което му прилошало. Агрипина била отвратена, а под предлог, че му помага да повърне, лекарят бръкнал в гърлото на пациента си с перо, потопено в бързодействаща отрова. („Ксенофонт знаел, че големите престъпления, колкото и рисковани да са, носят и големи печалби.“) Императрицата прегърнала Британик, уж за да го успокои, но всъщност да не му позволи да напусне стаята. Задържала също и сестрите. Не било направено никакво официално изявление. Мъртвецът бил завит и било разгласено, че императорът е много болен. Около пладне на 13 октомври (в благоприятен според астролозите момент) вратите на двореца се отворили и на прага начело на един батальон се появил Бур, командир на Преторианската гвардия и верен съюзник на Агрипина, готов да обяви Нерон за новия император. Неколцина преторианци били чути да се питат не следва ли постът да се заеме от Британик, но операцията на Агрипина била прекалено добре изпипана, за да бъде спряна точно сега. Нерон бил откаран на носилка в преторианския лагер, където обещал обичайните награди и бил провъзгласен за император. Сенатът и провинциите последвали примера. Агрипина постигнала своята амбиция да осигури императорския трон за сина си и да го накара да приеме съветниците й — Бур като човек на действието и Сенека като умна глава. Чрез него и чрез тях тя щяла да управлява света известно време. При раждането на Нерон един астролог казал — „Той ще бъде цар и ще убие майка си.“ Първата част от предсказанието се сбъднала.