НЕРОН
Когато бащата на Нерон, Гней Домиций Ахенобарб, бил поздравен за раждането на сина му, той отвърнал, че плодът на всеки съюз между неговия род и Месалина може да бъде единствено катастрофа.
Родът Домиции в течение на двеста години давал на Рим консули и военачалници, които били прочути с бруталността си. Били богати отчасти защото нямали дъщери, за които да отделят зестри, а прапрадядото на Нерон събрал пари за армията на Помпей, като ипотекирал земи. Въпреки че се оказал на губещата страна, голяма част от богатството се запазила.
Бащата на Нерон бил сприхав човек. Извадил окото на един конник на Форума, а веднъж за удоволствие прегазил дете на Апиевия път. Бил смъмрен от Август за жестокостта на дадените от него игри и дори попаднал в списъка на преследваните. Вероятно щял да стане ужасен баща, но направил на Нерон добрината да умре от воднянка, когато синът му бил тригодишен. Както вече видяхме, майката на Нерон, Агрипина, била безжалостна убийца; подобно на случая с Калигула поведението й може да се обясни — но не и да се извини — с травматичното детство. Баба й била развратната Юлия, единственото дете на Август, а майка й, Агрипина Старата, била бита от центурион пред очите й, след което уморена от глад (подобно на двамата й по-големи братя) по заповед на Тиберий. (Единият от тях се опитал да оживее, като ял пълнежа на дюшека си.) Когато (лудият?) й брат Калигула станал император, тя трябвало да гледа изстъпленията му, след което била изпратена на заточение, оставяйки малкото си момче на грижата на бръснар и танцьорка. Оцеляла при режима на Месалина и след като се омъжила за чичо си, успешно разчистила пътя на сина си, когото по-късно вероятно прелъстила. При такова възпитание сексуалното поведение на Нерон — на което в каталога на аномалиите и перверзните на Хиршфелд е посветена отделна глава — като содомит, катамит, садист, мазохист и скотоложец може да се разбере.
Той наследил недостатъците на двете фамилии и на един генетик би му било доста трудно да открие наследствения ген, обусловил мечтателната и романтична жилка у Нерон, доминирала в този най-неразбран за всички времена човек, когото историята заклеймила и окарикатурила заради почти случайните гонения на християните. Покварата му била подсилена с нарастването на тяхното влияние, а за съвременниците му неговото решение да изтормози тази малка юдейска секта било напълно разбираемо и не особено важно. Първите пет години от управлението му били по мнението на всички един малък златен век. (Абдикирането му в полза на Сената от властите, държани от предшествениците му, е изобразено върху сечените между 55 и 64 г. Монети, на които Нерон се споменава просто като император, без да се съобщават никакви други длъжности.) Под наставничеството на Бур и Сенека и с досадното присъствие на майка му, която все пак проявила такт да стои настрани, Нерон показал щедрост, човечност и любезност — liberalitas, clementia et civilitas — определения, подбрани от Сенека за речта пред Сената при встъпването му на власт през 54 г.