И двамата му предшественици давали същите обещания в същата реч, но Нерон удържал на своите думи в течение на почти осем години. Възроден бил старият римски идеал адвокатите да не получават възнаграждения, тъй като свободното от подкупи и влияния правосъдие следва да бъде дълг и грижа на всеки истински римлянин. Две от по-известните му изказвания са от тези спокойни дни — „О, как ми се иска да не знаех да пиша!“, докато подписвал смъртна присъда, и отговорът му на благодарностите от страна на Сената — „Ще ги приема, когато ги заслужа.“
Менторите му се допълвали един друг. Бур, който отначало бил счетоводител, станал благодарение на Агрипина единствен командващ Преторианската гвардия и режисирал възкачването на Нерон на престола. Той бил прям и безцеремонен тип и макар да не бил войник, притежавал редица типично офицерски качества — твърд, честен, но не и фамилиарен, уважаван от хората си. Освен това бил лоялен — първо към Агрипина, а след като Нерон я убил, към сина й.
Сенека представлявал далеч по-многолика и сложна фигура. Роден в богатото и просветено семейство на емигрирали в Андалусия италийци в самото начало на века — през 1 г., той бил отгледан в Рим от престарелия си дядо — Сенека Стария, който доживял до деветдесетгодишна възраст. Двамата му по-големи братя поели по cursus honorum. И тримата братя имали белодробни проблеми, което всъщност спасило живота на Сенека. Раздразнен от сладкодумните му речи, Калигула искал да се отърве от него и да му лепне участие в измислен заговор, но вместо това го прогонил на Корсика, тъй като една от любовниците му го убедила, че не му остава много живот. Той бил протеже на Агрипина, която в крайна сметка успяла да го прибере след осем унизителни години на острова и го направила претор. По време на изгнанието си Сенека писал трактати: „За естествознанието“ (където разглежда и земетресенията), „За съчувствието“, „За гнева“, на практика за всичко, тъй като бил същински енциклопедист, подобно на Волтер. На хартия Сенека е достоен пример за подражание и любимец на учителите по латински през вековете заради благоразумието си и достойния начин, по който сложил край на живота си. Неговият наситен с меланхолия и чувство за дълг стоицизъм допадал и на моралистите от 19 в.; раннохристиянската църква гледала толкова благосклонно на него, че през пети век дори изфабрикувала кореспонденция между него и св. Павел. На практика Сенека бил двуличник.
Състраданието му било заглушено от алчността. Макар да бил един от малцината, които осъждали робството, той дори не присъствал на мъчителния, продължил цяла нощ дебат в Сената за това, дали да бъдат екзекутирани четиристотинте роби на убития префект на полицията Педаний. (Всички били поведени към мястото на екзекуцията им, като на войниците им се наложило да отблъскват разярената тълпа.) Голяма част от живота си Сенека посветил на заемането на пари (да си припомним ежедневните срещи на Пруст с брокера му) и благодарение на тази дейност той станал един от най-богатите хора в града, притежаващ повече от сто масички от цитрусово дърво и слонова кост (притежанието само една от тях било символ за просперитет в Рим). И в същото време Плутарх ни съобщава, че поучавал Нерон на добродетелите на истинската бедност.
Заедно със своя партньор във властта, Бур, Сенека станал приятел на императора в една автокрация, която била по-силна от който и да било официален пост. Непосредствената им грижа била майката на императора, все така непреклонна и обладана от разрушителна жажда за власт. Тацит пише: „Двамата поеха на поход срещу жестокостта на Агрипина.“ Първият й опит на една открита сесия да седне до сина си на императорския подиум бил отклонен от Нерон, който станал да посрещне майка си и я изпратил до друго кресло. По-късно тя следяла дебатите, скрита зад завесите. Тогава двамата партньори казали на Акте, освободена робиня и любовница на императора, осигурена от самите тях, да му спомене, че парадирането на майка му с влиянието й отчуждава войската. Нерон бил наивник — единственият от рода си. Той обаче реагирал, като лишил майка си от личната й охрана от преторианци и отстранил Палас49, освободеният роб на Клавдий и креатура на Агрипина, от поста му на финансов контрольор, като по този начин удовлетворил обещанието му да държи влиянието на двореца настрана от публичните дела.
49
Палас живял още седем години в огромното си имение, но богатството му било прекалено голямо, за да бъде търпяно от алчния тогава император. Накрая бил тихомълком отровен.