Римските историци смятат смъртта на младия Британик за дело на Агрипина, напълно съответстващо на политиката й да премахва всички препятствия (в това число и най-вече сина на съпруга й) по пътя на собствения й син към властта; Мириъм Грифин50, един от последните биографи на Нерон, твърди, че тя изпаднала в паника, преминала е на другата страна и решила да подкрепи Британик като законен наследник, за да извади от равновесие Нерон и да го накара да отстъпи. Ходът й обаче не успял. Британик бил отровен по време на едно детско парти в двореца по време на празниците и много по-късно доста деца на знаменитости твърдели, че имали стомашни проблеми от същите сладкиши. Одобряването между Нерон и майка му през 55 г. не продължило дълго.
Нерон се дразнел все повече от неспособността на съветниците му (които, както започнал да схваща, са нейни хора) да предложат начин да го отърват от проблемната му майка. Накрая се обърнал за помощ към своя стар ментор — изобретателния Аницет, който заемал поста префект на флота в Мизенум.
Подобно на Джордж IV, който пръв в Англия използвал газово осветление в павилиона в Брайтън и сам включил апарата, докато останалите придворни го наблюдавали от безопасно разстояние, Нерон, който също бил екстравагантен строител, окуражавал откривателите. Той докарал група машинни инженери от Александрия (преди това те привлекли вниманието на Юлий Цезар и наред с останалите необичайни артефакти изработили и парен двигател играчка) и ги натоварил със задачата да реализират мечтата му за Златния дом, за който ще стане дума след малко. Вероятно те са замислили и разглобяемия кораб, видян от Нерон на сцената и използван при един опит да удави майка си. (Покривът се спускал автоматично, когато корпусът се пълнел с вода.) Майката на императора била подбудена да се качи в Байя на странното плавателно средство, уж за да участва в морска разходка в нейна чест. Дяволската машина проработила според рекламата, но пред очите на голямата тълпа Агрипина без никакъв проблем доплувала до брега. Нерон бил ужасен. Обърнал се за помощ към Бур, но той му казал сам да си свърши черната работа. Нерон заповядал на един военен трибун да я убие и когато моментът настъпил, Агрипина не била изненадана — втората половина от предсказанието на астролога трябвало да се сбъдне — и просто заръчала първият удар да бъде в утробата й, откъдето навремето се появил (с трудности) императорът. Сенека, чието перо било готово, както винаги, написал писмо до Сената, описващо как императрицата била уличена в заговор срещу сина си и така фарсовото долнопробно майцеубийство било превърнато в противен малък триумф на избавлението.
След като се отървал от майка си (но не и от кошмарите около смъртта й, които го накарали да избягва свети места като Делфи и Елевзин с присъстващите там фурии), Нерон се освободил и от задръжките си. Подобно на Калигула започнал да се скита маскиран из долнопробните места на града, нахвърлял се с юмруци върху случайните минувачи подобно на отегчените богаташки синчета, излизащи открай време да търсят силни изживявания (да си припомним „мохауките“ в Лондон от 20-те години на миналия век). Колкото и да е странно, Нерон не бил садист в публичен, а в личен план и елинистичното му възпитание се бунтувало против римското удоволствие от игрите — дори се опитал да ги измести с пародийни гладиаторски боеве между патриции. Естествено, в това си начинание претърпял крах, но настоявал докрай — и това станало краят му, — че мисията му била да превъзпита римския народ. Ако останалите човешки същества бяха отдадени на изкуствата като него, бяха така талантливи, екстравагантни, надарени, великодушни и миролюбиви, светът несъмнено би бил едно далеч по-добро място! Нерон бил един наистина наивен човек на изкуството и веднъж дори предложил да се изправи пред вражеската войска и да плаче.
Първият показател за неговата етика и естетика е приемането на васалния цар на Армения Тиридат, наложен на трона като част от сделката с Партия. Първият ден минал по традиционния начин, както било правено още по времето на Август — царят коленичил в знак на почит към императора, седящ на подиума пред строената войска. На втория ден Нерон, който щял векове наред да се слави като най-големия организатор на пиршества в света, заповядал целият театър на Помпей да бъде позлатен (само за двадесет и четири часа) и да се опъне сенник над местата за зрителите, върху който били изобразени небесните тела със слънцето в центъра, а в центъра на самото слънце да бъде изобразено неговото лице. (Нерон се смятал за царя-слънце Аполон — надуто самомнение, повторено по-късно и от Луи XIV — и имитирал бога, като свирел на лира и карал колесница, теглена от два бели коня.) Цар Тиридат се проснал пред императора и започнал да реди една персийска молитва с ориенталски хвалебствия, които сигурно щели да смутят римската аудиенция, ако тя разбираше думите му. На базата на това събитие някои учени тържествено датират и обявяват приемането на митраизма от Нерон; Тиридат определено бил богато възнаграден за представянето си — били му отпуснати по 800 000 сестерции per diem (на ден) и още 100 милиона „за вкъщи“. Светоний обаче отрича каквито и да било сериозни религиозни вярвания у Нерон, а от онова, което научаваме от разкопките на Domus Aurea (Златния дом) за вкусовете на императора, е по-вероятно представлението да е било изпълнено за негово най-върховно удоволствие.