Този огромен, зашеметяващ, враждебен за средата (поради огромните си размери — 2000 на 1000 м — той отнемал голяма част от средата на други хора) комплекс от дворци и павилиони, неодобряван от съвременниците също както не била одобрявана и миниатюрата на Джордж IV в Брайтън, бил революционен като концепция, дизайн, украса и дори конструкция; за първи път се използвала техниката на комбиниране на чакъл с цимент за изграждане на куполи, която послужила като модел за Пантеона на Адриан и на много ренесансови църкви и била толкова важна за архитектурата, колкото откриването на железобетона.
Нерон бил запален ентусиаст на тема наука. В разгара на въстанието на Виндекс настоявал да се отдели един ден, за да покаже на консулите и преторите новия хидравличен орган от „политехниката“51 в Александрия, който с гордост успял да разглоби и сглоби сам-самичък. Чудото на Златния дом бил един подвижен купол, който се въртял денонощно в хармония със звездите. Нито един римски историк не си направил труда да ни разкаже как точно е действал, но най-вероятно е бил задвижван от течаща вода подобно на „машината“, създавала подобно небесно представление за Луи XIV в градините на любимия му дворец в Марли.
Майсторите и инженерите несъмнено са били радостни да бъдат наети на работа от самодържец за величествени и прекрасни начинания, които били бързо решавани, бързо осъществявани и бързо заплащани. Нероновият екип от техници, ръководен от двама италийци, но съставен от специалисти от Александрия или осигурявани срещу определена сума от Тиридат, „били умни и достатъчно дръзки“, както казва Тацит, „да победят с технически средства самата Природа и да гледат спокойно на изискванията на принцепса“. Имперската хазна бързо се изпразнила и Нерон подгонил богатите, като ги карал да се самоубиват, след като му завещаят имуществото си. Един от тях, опитвайки се да защити внуците си, предпочел да пререже своите вени и вените на майка си и дъщеря си в банята, като преди това освободил и наградил всичките си роби, вместо да се подчини на императора.
Стилът на Златния дом, както и свързаните със създаването му грабежи засягали по-старите и богати слоеве на римското общество. Традиционният domus на добрата фамилия в Рим бил скромен, затворен, фамилен и строг като Domus Livia, където живял и умрял Август, симетричен и праволинеен във всяко едно отношение. Вълшебният дворец на Нерон бил огромен и открит, а в същото време — потаен, извит, изваян, деспотичен, повече харем, отколкото дом, проектиран да впечатлява и дори да ужасява. Патронът бил представен от бронзова статуя с височина 30 м, която била достатъчно внушителна, за да се запази до времето, когато готите превзели Рим. Блатото, където по-късно бил построен Колизеят, било превърнато в езеро с имитация на пристанище, заобиколено от пълни с диви животни ливади и букове, насадени така, че да приличат на гори. Ако се вярва на репродукциите от 18 в. като тези на Тиеполо, таваните били богато украсени — дело на някой си Фабулус, коректен римски господин на средна възраст, който носел тогата си, докато рисувал странните романтични фрески. Златният дом останал недовършен до смъртта на Нерон, опразнил хазната и съсипал репутацията на строителя му повече от всяка друга негова екстравагантност. Отначало приемниците му се опитали да го довършат, докато накрая надменният Траян не го заровил. 1500 години по-късно случайно били открити непокътнати части от тази фантазия в цимент и именно те поразили и вдъхновили архитектите и артистите на Ренесанса, като д'Удине и Караваджо, които слизали под земята да изпишат в знак на възхищение имената си върху позлатата на Нерон.
Всички представители на Юлиево-Клавдиевия клан били опитни в използването на своя латински език, който станал толкова важен елемент в разширяването на Римската империя, колкото бил английският, или по-скоро американският, след Втората световна война52. Те били най-образованите владетели, които познавал светът (Карл Велики не можел да чете и пише) и се наслаждавали на латинския език, този най-хаплив, жив и гъвкав начин за изразяване, пишели собствените си речи (с изключение на Нерон, който си имал Сенека, но пък кой ли собственик на породисто куче ще тръгне да лае вместо него?). Напълно самоуверено и за собствено удоволствие те упражнявали всички форми на belles letters. Цезар, военният историк и майстор на пиперливия език, написал пиеса, за която се казва, че била спряна от благоприличие. Август писал дълги писма на Хораций и Вергилий и съчинявал доста нецензурни епиграми (по онова време порнографията била съвсем легитимен стил в изкуството). Тиберий бил автор на стихове на латински и гръцки. Той написал също и мемоари, подобно на Агрипина, но и двете произведения били потулени от приемниците им. Калигула бил впечатляващ оратор, но заплашвал да изземе трудовете на Вергилий от обществените библиотеки просто защото му се стрували досадни. Клавдий оставил томове история, осем от които на гръцки, и изнасял лекции. От всички тях обаче най-разточителен, ефективен и оригинален бил Нерон. „Олимпийски музи, щерки на Зевса! — пише авторът на епиграми Луцилий. — Щеше да е свършено с мен, ако Нерон не ми бе снесъл сухо.“
51
Персоналът на тази първоначално Птолемеева институция изобретявал също така и оръжия и съответно бил окуражен да емигрира в Рим вместо в Партия, също както германските учени в навечерието на Втората световна война предпочели САЩ пред СССР.
52
Преди войната езикът на физиката например бил немският; днес италианецът, който чете лекция по физика в Милано, трябва да говори английски, ако иска името му да попадне в научните издания.