Афинитетът на Нерон към гръцката култура бил толкова голям, че станал жертва на измама в стил Чатертън и купил превод на дневник за Троянската война, написан на финикийски и уж открит в една срутила се гробница на Крит. Троя определено го е омагьосвала. Най-големият стенопис в Златния дом изобразявал пристигането на дървения кон при стените на Троя и непосредствено след пожара в Рим (Нерон не го е подпалил, нито го е организирал) пял за завладяването и опожаряването на Троя в частния си театър — или поне такива са слуховете. Всички са единодушни, че имал доста добър глас.
Неговата първа „Нерония“ (литературен фестивал) се състояла през 60 г., а на втората от 65 г. рецитирал (част от) „Тройка“; типично за него главният герой бил не навяващият асоциации за мачо Хектор, а нежнокожият, женствен Парис. Множество таланти, някои открити от Сенека, се събирали в литературните му „академии“, на чиито „работни“ вечери Нерон бил приеман като колега. И макар Тацит да е пиперлив53, дори той признава, че Нерон може да се смята за сериозен поет. Императорът покровителствал млади и неизвестни творци, а най-прочутото му протеже е Петроний, чийто изпълнен с чар, поквара и коварство „Сатирикон“ ще си остане един от най-добрите трудове на всички времена. Сатирата е поставена в Путеоли — нов град на брега на Неаполитанския залив, подкрепян от Нерон; героите са подбрани от най-бедните и най-богатите класи. Трималхион, който дава пиршеството, на което поднасят глиган, пълнен с живи дроздове, е прочут с вулгарността си освободен роб. Любовта, както може да се предположи, е хомосексуална.
Конниците и сенаторите, участващи в литературните вечери на Нерон, били единствената му връзка с висшата класа в Рим, но дори тя била прекъсната, когато през 65-66 г. те взели участие в заговора на племенника на Сенека, Пизон, който също бил поет. Всъщност Мириъм Грифин смята, че заговорниците застанали на страната на политическата опозиция заради накърненото им творческо честолюбие, тъй като императорът ставал все по-агресивен и завистлив към успеха им.
Твърди се, че музиката е най-малко опасна от всички изкуства, но именно сценичните прояви на императора станали причина за краха му. Актьорската професия не била високо ценена в Рим. Както вече видяхме, актьор било синоним на мъжка проститутка и често се предлагало по една или друга причина актьорите да бъдат бичувани. Нерон започнал скромно, като се явявал като колесничар и актьор в частния си цирк и частния си театър, но като жадувал за награди и за аплодисментите на публиката, приемал наградите преди състезанието и организирал овациите.
По-голямата част от времето си прекарвал в Неапол, който бил „по-гръцки“ и по-небрежен от Рим. Засрамен от оскърблението, което можел да причини, Сенатът му предложил венци за неговите песни и оратории с надеждата да не пее и да не рецитира, но Нерон търсел истинската тръпка и докарал в града своите преторианци и кликата си от пет хиляди души. Онези, които не слушали внимателно и не аплодирали бурно, били подигравани и укорявани, с което се придавало едно особено звучене на фразата „насилствена аудитория“. В случая майката природа се намесила с едно малко земетресение, което срутило театъра, но не взело жертви (защото театърът бил пуст). Нерон сметнал това за знак на божествено одобрение и повод за поредната поема и поредното празненство. Макар римските историци да се спират най-вече върху чудовищните аспекти на личността му, той бил изпълнен с веселие и добродушие и истински страдал, че римляните не признавали способностите му. „Единствено гърците признават мен и изкуството ми“ — казвал той. Затова отишъл в Гърция (където можел да бъде сигурен, че ако вземе лирата си на някое празненство, всеки ще започне да го моли да изсвири нещо). Направил дълго турне, като се спирал във всеки град. Никой в Рим не отбелязал успеха му. На връщане минал през Путеоли, Неапол, Анций и Алба Лонга, като във всеки град организирал процесия, имитираща триумф на победоносен генерал. Явявал се в колесницата, проектирана от Август за подобни случаи, а пред него носели знамена със заглавията на успешните му песни, подобно на имената на завладените в името на Рим градове. Това бил триумф за Нерон и позор за Рим.
53
Такъв е бил и самият Нерон. Той написал поема за женствеността на някой си Афраний Квинтиан, която така засегнала героя, че той се присъединил към заговора на Пизон.