РИМ
ГРАДСКИЯТ ПЕЙЗАЖ
След като Август оставил Рим в мрамор по време на дългото си управление (31 г. пр. Хр. — 14 г.), градът сигурно е приличал на смес от Долен Истсайд в Манхатън преди противопожарните регулации и величествен, макар и малко крещящ Дисниленд. Повечето от двата милиона жители на града живеели в 46 000 insulae, като се мотаели по прекрасните обществени места и се прибирали в личните си бърлоги само колкото да преспят.
Едно богато семейство, притежаващо своя domus (общият им брой бил около 1700) или приземния етаж на една инсула, можело да бъде закачено (понякога незаконно) към акведукт, да има свързана с отходната канализация тоалетна и да се радва на отопление с горещ въздух, но повечето римляни трябвало да носят водата си нагоре и да свалят екскрементите си надолу, или пък да ги изхвърлят на улицата, която нерядко била широка колкото човек с разперени ръце. (Това било толкова широко разпространена практика, че дори имало юристи, специализирали се в откриването и преследването на подобни нарушители.) Собствениците на жилищните сгради ги давали под наем, като тези на по-широките улици се използвали за магазини и заведения (tabernae) и често оставяли другите части на грижата на други предприемачи. Горните етажи били опасни не само защото били изградени от леки дървени части, които лесно можели да изгният и да се срутят, но и заради естеството на самите обитатели — крадци, бандити и проститутки. Нямало правила, ограничаващи алчността и безотговорността на спекулантите и строителните предприемачи, които издигали тези постройки, финансирани често от магнати, сенатори и „нови римляни“ като Цицерон.
Всъщност най-големият моралист бил типичен собственик на недвижими имоти и печелел по 80 000 сестерции годишно от квартирите. В едно писмо до Атик четем следното:
„Две от сградите на Цицерон напълно се срутили, а останалите заплашвали да рухнат всеки момент и били напуснати от квартирантите, които се опасявали за живота си; дори мишките избягали. Ясно е, че Цицерон не е правил никакви ремонти. Едва след като двете сгради се срутили и обитателите на другите избягали, т.е., когато приходите секнали, той наредил на архитекта Хризип да се заеме с необходимите поправки. Хризип изчислил колко ще струват ремонтните работи и Цицерон бил ужасен от новината, че ще му се наложи да прахоса толкова пари за подобно нещо. Посъветвал се с някой си Весторий, който съчетавал професията на банкер с тази на строителен предприемач, който по някакъв начин помогнал на Цицерон да превърне страховитата загуба в печалба. За съжаление Цицерон не разкрил подробностите на тази забележителна маневра.“55
С придобитите си вили (най-малко осем, плюс още четири по-малки къщи) Цицерон бил типичен представител на епохата; той вземал назаем парите, което не представлявало трудност за човек с неговата репутация.
Подобно на оратора Хортензий, чиято скромна къща била купена от Август (скромна за император, разбира се), Цицерон живеел в изискания енклав на Палатинския хълм, недалеч от Марк Антоний, диктатора Сула, Крас и демагозите Клодий (човекът на Цезар) и Милон (неговият противник). Там живеел и Хризогон, първият наистина богат освободен роб в Рим, натрупал състояние благодарение на проскрипциите на Сула, със своето сребро, завеси, обковани със слонова кост маси, статуи, бижута и автоматичната печка (струваща колкото цяло имение) — не че автоматизацията в Древен Рим била нещо повече от ексцентричност; домашните роби били многобройни и умели. От екзекутирането на цялото домакинство от 400 роби на префекта Педаний Секундус по време на Нерон (но не и по негова заповед) знаем колко много можели да бъдат те, как изпълнявали всички задължения — от сладкари до огняри — и осигурявали на богатия си господар пълна свобода в начина му на живот.
55
Последният му биограф също не успял да го направи. Този откъс за нравите на върхушката от републиканската епоха е взет от