Историята на Крас, когото не го била грижа как прави парите си и предлагал да купи подпалена къща, като пускал хората да излязат навън едва когато цената му допадала, не е апокрифна и бедните с право се страхували да не загинат в пламъците. Големият пожар от 50 г., който нанесъл толкова поражения, колкото и пожарът от 64 г., бил следван на всеки няколко години от други; въпреки това не се вземали никакви предпазни мерки и не се стигало до преразглеждане на градоустройството. Един политик направил кариерата си като огнеборец, като използвал собствените си роби. Естествено, бедните не влизали в списъка и не се вземали под внимание. (Броят на жителите на Рим — два милиона — е само предположение, а не официален резултат от преброяване.) За сто години Рим се разраснал и се превърнал в най-голямата сила на планетата, а градските власти били прекалено заети с управляването на империята (което било далеч по-доходоносно), за да обръщат внимание на собствените си мръсни задни дворове.
Накрая Август решил да сложи ред в града. Изнесъл лекция на Сената, като прочел някакъв трактат за максималната височина на сградите; организирал държавни роби в противопожарни бригади начело с едили; първи направил градоустройството грижа на императора (макар тя да се проявила едва по времето на Нерон); освен това Август създал и полицията — vigiles — под командването на префект (какъвто бил и нещастният Педаний, убит от неизвестен роб или роби). Август имал пълното основание да се хвали, че „намерил Рим построен от кирпич и го оставил в мрамор“. (В действителност в Рим никога не е имало нито една тухлена стена, нито пък запазен кирпич; подобно на мрамора тухлите са се използвали само за облицовка на сградите, които били правени от бетон — смес от вулканична туфа, шуплест варовик и счукани камъни.) Макар самият той през цялото време да живеел натясно (когато бил болен, отсядал при Меценат), обществените строежи на Август били пищни и бляскави; негов водач бил Витрувий, който написал десет книги по въпроса, в това число една за слънчевите часовници и една за водните механизми (въпреки че така и не успял да изобрети ефективен часовник). Витрувий проповядвал възвишени концепции за хармония, достойнство и удобство, но същевременно бил и практичен човек. Ето какво пише във „Врати и прозорци на бани и други постройки“: „Напълно естествено е светлината за спални и библиотеки да идва от изток; за баните и зимните помещения — от хладния запад; за художествените галерии и апартаментите, които се нуждаят от постоянна светлина — от север, тъй като тази четвърт от небето нито е прекалено светла, нито прекалено тъмна при пътя на слънцето, а е еднакво ярка през целия ден.“
Като цяло Рим бил изграден от бетон (opus concretucum), изливан между дървени летви, както се прави и днес, от поставян хоризонтално шуплест кремав варовик (чупел се, ако се постави вертикално) и туфа; тези материали не могат да горят. Пътищата били застилани с тъмносива вулканична скала от хълмовете на Алба. При по-богатите сгради тези материали се покривали с мазилка и девет различни вида мрамор — жълт, оранжев и розов от Либия и Евбея, кървавочервен и яркозелен мрамор, оникс и порфир от поречието на Нил. Подобно на всички завоеватели (в това отношение били първи) римляните украсявали столицата си с артефакти на победените; купували и грабели. Почитали, понякога в буквалния смисъл, атински статуи от 5 в. пр. Хр.; съществува каталог на седемдесет и четири велики произведения от този период, дело на гении като Праксител. (Рим бил пълен с антики и фалшификати. Репродуцирането на прочутите статуи на гръцките ваятели се превърнало в индустрия и истинската творба трябвало да бъде „без восък“ (sine cera), откъдето е и английската дума за честен — sincere.
Август построил форума „по-тесен, защото не се решил да отнеме от собствениците съседните домове“ (Светоний), с храмове на Марс, Юпитер и Аполон. Тези сгради не били построени с една-единствена цел като нашите църкви, защото богослуженията на един или друг култ били нередовни; те служели като места за събиране, за избиране на съдебни заседатели и като архиви и библиотеки. Държавната хазна се пазела в храма на Сатурн. Курията, където се събирал Сенатът, изгоряла при погребението на Клодий през 52 г. пр. Хр., построена отново от Цезар, после отново опожарена и този път реставрирана от Август. Често се случвало през този период Сенатът да се събира в някой храм.
Август окуражавал фамилията си, най-вече Ливия и дъщеря й Юлия (макар да съборил извънградската й вила под предлог, че е прекалено грандиозна), а също така богатите си приятели и протежета да строят и разкрасяват. Племенникът му Марцел построил театър (голяма част от него е запазена и до днес до синагогата от 19 в. на брега на Тибър), който побирал 17 000 зрители; първият каменен театър обаче бил построен от Помпей, който сам се нарекъл „Велики“ на двадесет и две годишна възраст. За жалост качеството на забавленията не съответствало на великолепната обстановка; поставяли се предимно повърхностните комедии на Плавт и откровено неприлични водевили; Рим така и не създал големи драми — поне не и сценични. Агрипа, приятел, съюзник и зет на Август, построил първия Пантеон56, може би най-прекрасната антична сграда в Рим; официално той бил посветен на всички богове, но, естествено, истинският мотив зад всички тези величествени постройки бил прославянето на самия Рим и неговите владетели.
56
Сградата, която виждаме днес, е дело на император Адриан, по-голям строител дори от Август, който поставил скромния надпис