Римляните нямали един Бог и един морален текст, но това не означава, че са нямали религия. Дори и най-обиграните като Цицерон, който имал мнение по всяка тема, не вярвали във възможността да съществува някакво управляващо Вселената Върховно същество, мотивирано от Разума, подобно на мимолетното изобретение на Робеспиер, или на начупения и всемогъщ Юпитер от по-късната епоха; боговете обаче били в изобилие.
Римляните били отворени и се отнасяли с любопитство към източните религиозни култове (отвращавали се от онова, което знаели за друидите в Галия, Германия и техния мозъчен център, Британия) и особено към юдаизма, с когото флиртували мнозина, сред които и екстравагантната дама на Нерон, Попея; това обаче било два и половина века преди един император да закове към знамената на своите легиони кръстения символ. Междувременно римляните живеели със собствените си богове, без изобщо да им хрумва да умират за тях.
Те почитали, празнували и принасяли жертви, вместо да се покланят редовно на най-различни богове, сред които имало и някои, които преди това били хора, подобно на Цезар и всички други разглеждани тук императори без Калигула и Нерон. (Сенека написал сатира за приемането на Клавдий на другия свят, която е доста груба.) Главните богове Юпитер, Марс, Венера, Сатурн и Аполон, който единствен запазил името си, били заимствани от гърците и имали прекрасни, поддържани от държавата храмове на Форума; второстепенните божества били грижа на патрицианските фамилии, които се съревновавали за престижните и често доходоносни жречески постове и вървящите с тях задължения (които обикновено били спорадични и церемониални). Юлий Цезар, който пръв заявил, че неговият род произхожда от Венера, не бил особено очарован, когато Марий, първият човек в Рим и негов чичо благодарение на брака си, го направил на младини flamen dialis — жрец на култа към Юпитер. Това било почетно, но обидно назначение, което му забранявало да язди, да носи оръжие и да се наслаждава на повечето земни радости — било злонамерен акт. Отвратителният старец, какъвто междувременно станал, забелязал талантите на момчето и му завиждал. Естествено, Цезар мамел и препускал на зазоряване с коня си Буцефал от другата страна на Тибър, но трябвало да чака Марий да бъде сменен от някогашното си протеже Сула, първият диктатор на Рим, който да го освободи от обетите му. Сула бил най-големият неверник и циник по онова време, но все пак имал една статуетка на Аполон, която целувал в критични моменти; той уредил проблема на Цезар, като постановил, че технически невръстната годеница на Цезар (единадесетгодишна) не била истинска римлянка по рождение. (Преди това Цезар отказал искането на диктатора да се разведе с нея по политически причини.) Този епизод показва колко сериозно са се отнасяли римляните към формата на религията си, независимо от това колко безразлични всъщност са били към нея.
Римските историци описват религиозните церемонии не повече, отколкото Маколи разказва за коронацията на Уилям III или пък от описанията на литургии у Тролъп. В Рим богослуженията били част от живота, която не била задължителна за описване. Знаем обаче, че жертвоприношенията на животни за умилостивяване на боговете били sine qua non за всяко богослужение, като най-скъпият дар бил млечнобял бик, а най-скромният — поднос питки. (Нито един ортодоксален евреин не би оспорил подобна практика, тъй като шест страници от неговите сутрешни молитви описват в най-големи детайли точната процедура за клане на животни и опръскването с кръв на олтара — практика, изоставена след унищожаването на Йерусалимския храм, която, той, евреина, се надява някой ден да бъде възстановена заедно с Храма.
Ясно е, че раждания, бракове и смърт са били отбелязвани с призоваване на боговете, но римляните се молели на различни богове за специални случаи. Опасността от съсипване на реколтата от главня, тъй като по онова време нямало пестициди, била кошмар, който можел да бъде предотвратен с умилостивяване на Робиго, божеството на ръждата по растенията. Овидий пише как, когато се връщал в Рим в един априлски ден, „облечена в бяло тълпа се изпречи на пътя ми./Жрец вървеше към гроба на древния Робиго/да положи на олтара червата на овца и на куче./Отидох при него, за да разбера обичая.“ По-нататък Овидий слага следните думи в устата на жреца: