„Моля те, бъди милостив, махни си краставите ръце от нивята.
Не ни прави зло; задоволи се със силата.
Сграбчи желязото твърдо, а не горката реколта;
унищожи унищожителя.
Ще бъдеш по-доволен от мечове и смъртоносни оръжия;
не се нуждаем от тях, светът се радва на мир.“
Тази нежна поема, пропита с духа на Августовата епоха и идеализирани пасторални мотиви като олтара на императора, очарователна и само донякъде почтителна, е типична за римското отношение към религията. Всички са щастливи с изключение на горкото червеникавокафяво куче, на което са прерязали гърлото.
Самият Август не бил особено морален в личен план, но пред публиката се проявявал като истински светец. Подобно на всички римляни, той бил суеверен, но не и религиозен. Въпреки това като по-скромните си поданици той смятал одобрението на боговете за жизненоважно за безопасността и добруването на държавата и би кимнал одобрително на твърдението на Маркс, че религията е опиум за народа. Август не се скъпял за дозите. Той възстановил общонародния Ден за молитви към богинята Салус (гръцката Хигия), а за добре известния Фестивал на века заръчал на Хораций да приготви „грижливо съставен и добре композиран химн“, който щял да се изпее от хор от двадесет и седем момчета и двадесет и седем момичета, чиито родители трябвало да бъдат живи. Празникът бил величествен и продължил три дни в един специално построен дървен театър на брега на Тибър. Всички трябвало да станат по време на молитвата, в това число и сто и десетте съпруги на свободни граждани, Съветът на петнадесетте, най-влиятелните особи в Рим, близките и „приятелите на императора“, потомци или предци на консули, генерали и губернатори, които управлявали или щели да управляват света. Молитвата на Август била директна. „О, Мойри, призовавам ви и ви умолявам, увеличете силата на гражданите, на римския народ, във война и мир… дайте на гражданите, на римския народ, вечна сигурност, победи и могъщество… погледнете благосклонно… на мен, на семейството и дома ми, приемете тази жертва от девет агнета и девет козлета…“ и т.н.; в продължение на три дни през юни кръвта текла в името на боговете и благопристойно се изпичали всевъзможни питки, сладкиши и тарталети. Мойрите несъмнено са се вслушали в молбите. Август управлявал половин век и династията му дала още четирима императори. Марк Агрипа пък се погрижил за състезанията с колесници.
Август възстановил осемдесет и два храма в Рим, но никога не налагал който и да било римски култ, дори този към прачичо си Юлий Цезар, на провинциите или на победените си врагове. Търговията, понякога под формата на политически авантюристи, следвала легионите; мисионери обаче нямало. В древния свят не съществували религиозни войни; геноцидът (или „етническото прочистване“) бил непознат; контролираните кланета се случвали in extremis (например по политически или военни причини в Галия при Юлий Цезар), но мотивите никога не били религиозни.
Всъщност успехът на римляните в имперската им политика донякъде се дължи на тяхната толерантност, приемане или дори заемане на боговете на техните врагове. В Рим били издигнати светилища на финикийски божества след унищожаването на Картаген; култът към Изида бил заклеймяван от време на време, забранен от суровия Тиберий, възстановен от екзотичния Калигула и гледан с не много добро око, когато според пропагандата на Август Марк Антоний бил добро римско момче, съблазнено от хитрините на египетската царица Клеопатра. Но нима много по-късно един друг Антоний, възлюбеният на Адриан, не се хвърлил в Нил и не се жертвал на богинята, за да закриля тя императора? Култът към Изида бил донесен от римските войници при източните им кампании. Доказателство за съществуването на една религия на богатите (по същество тя била вярата в божествената сила на Рим) и много религии за простолюдието и армията е историята на консула Емилий Павел, който трябвало да захвърли тогата си и сам да разруши с брадва светилище на Изида, тъй като не се намерил нито един работник, готов да извърши подобно нещо.
Митра пък се намирал в центъра на друг съблазнителен култ, чиито жреци били любители на специалните ефекти и създали наръчник, описващ мистериозната сила на течащата вода в подземни тунели с хитроумни приспособления, отварящи се и затварящи се прегради. Друга местна разновидност на някои култове включвала умилостивяването на бога с бичуване на голи момчета върху олтара (както става ясно, червената следа от бич е била запазена марка на Рим).