Съсели в мед, езици от пауни, рибени чорби, кушетки, вомитории и описанието на Петроний на гощавката у Трималхион — върху всичко това ще се спрем по-нататък — не било нещо обикновено. Храната, консумирана от повечето римляни през повечето дни в течение на стотици години, била оскъдна, груба и противна. Ексцесиите, веселбите, игрите и толкова често цитираните пиршества и необичайни ястия били достъпно „удоволствие“ само за малцина.
В началото, когато Рим представлявал просто едно мъничко етруско село със съвсем малко ресурси и пазари, народът се хранел със смокини, маслини, зехтин, ечемик (който правели на каша) и твърдо жито (смилано на паста). Пиели козе и овче мляко и произвеждали прости сирена. Селото обаче се намирало на важен търговски път и местните жители можели да разменят малкото си продукти за безценната по онова време сол. Именно солта укрепила позицията на града.
На римляните им били нужни 200 години, за да завладеят всички различни племена, населявали Апенинския полуостров; те нямали нищо подобно на хляб шест века след основаването на града. Андре Симон отбелязва: „Римляните ядели повече от гърците, но не били така приказливи. Те също обичали пиршествата и банкетите, големите количества храна и вино, редките, екзотични и скъпи гозби, които се търсели повече от суета, отколкото заради гастрономичните им качества. Това невинаги е било така — може дори да се каже, че величието на Рим е издигнато върху кашата и оскъдицата.“ Но когато римските армии започнали да завладяват Африка и Изтока, оскъдицата започнала да се сменя от лакомия и перчене при богатите въпреки законите за ограничаване на разходите.
Трите Пунически войни (първата от 264 до 241 г. пр. Хр., а последната — от 149 до 146 г. пр. Хр.) осигурили на Рим огромни житници и изключително полезна крайбрежна линия. В ръцете им попаднала цялата територия на Картаген — Северна Африка, Сицилия (откъдето са най-добрите готвачи), Корсика и Испания. Римляните унищожили Картаген, но не и житните му поля. Не пренебрегнали и предимствата на финикийците и арабите от сирийския бряг, които всъщност били основателите на Картаген; благодарение на финикийците римляните научили за лозите на Персия и богатствата на Изтока.
Али Баб, френски готварски гуру от 19 в., е подбуден да цитира „Саломе“ на Флобер, за да илюстрира пиршествата, за които римляните научили след успешните си завоевания:
Le festin donne dans les jardins d’Hamilcar pour celebrer Vanniversaire de la bataille d’Eryx.
Les cuisines d’Hamilcar n’etant pas suffisantes, le conseil leur avait envoye des esclaves, de la vaisselle, des lits: et Von voyait au milieu du jardin, comme sur un champ de bataille quand on brule les morts, des grands feux clairs ou rotissaient les boeufs. Les pains saupoudres d’anis alternaient avec les gros fromages plus lourds que des disques et les crateres pleins de vin, et les cantheres pleins d’eau aupres des corbeilles en filigrane d’or qui contenaient des fleurs. La joie de pouvoir enfin se gorger a Vaise dilatait tous les yeux; да et la les chansons commencaient.
D’abord on leur seruit des oiseaux a la sauce verte, dans des assiettes d’argile rouge rehaussee de dessins noirs, puis toutes les especes de coquillages que Von ramasse sur les cotes puniques, des bouillies de froment, de feve de d’orge et des escargots au cumin, sur des plats d’ambre jaune.
Ensuite les tables furent couvertes de viandes: antilopes avec leurs comes, paons avec leurs plumes, moutons entiers cults au uin doux, gigots de chamelles et de buff les, herissons au garum, cigales frites et leurs confits. Dans des gamelles en bois de Tamrapanni flottaient, au milieu de saffran, de grands morceaux de graisse. Tout debordait de saumure, de truffes et d’asa foetida. Les pyram ides de fruits s’eboulaient sur les gateaux de miel et Von n’avait pas oublie quelques-uns de ces petites chiens a gros ventre et a soies rose que Von engraissait avec du mare d’olives, mets carthaginois, en abomination aux autres peuples.
Флобер не преувеличава особено много; именно на картагенците римляните дължат склонността си към огромни по количества и смахнати ястия.
По време на войните срещу самнитите, разгромени в крайна сметка от Сула, римляните се докоснали до истинските кулинарни умения, дошли от гърците.
Римляните никога не са били добри моряци и затова използвали познанията, търговските умения и моряшките способности на финикийците, за да увеличат придобивките си. Финикийците плавали до Китай, Малайзия, Индонезия, Индия и Шри Ланка и се връщали със скъпоценни метали и подправки — най-вече пипер, индийско орехче, джинджифил, кардамон и канела (cassia). Римляните се докоснали до екзотични птици, като фазани и фламинго; плодове като праскови, череши, кайсии и най-вероятно гуава, манго и дюли, тъй като много римски ястия като че ли показват склонност към „сладко и кисело“; познавали също и аспержите, тъй като Плиний пише, че аспержите от Равена тежали една трета от фунта, но да не забравяме, че римският фунт е около тринадесет унции (369 грама).