Римският свят се разраствал, а с него се увеличавал и броят на робите, пленниците и скитниците, които пристигали в самия град. Властите били принудени да ги държат сити и покорни. Така наречената annona или дажба от жито, а по-късно хляб, била факт от живота и политическа тема, обсебила Рим от около 200 г. пр. Хр. до четвърти век. Рим бил тормозен от сериозен глад и недостиг до 6 в. пр. Хр.; през 123 г. пр. Хр. Гай Гракх, според когото животът в града бил зашеметяващо скъп, позволил на гражданите да купуват жито от държавните хранилища на силно занижена цена; към 71 г. пр. Хр. безплатно жито се раздавало на 40 000 граждани от мъжки пол. През следващите десетилетия броят на получаващите дажби се увеличил до такава степен, че Юлий Цезар смятал за постижение, че успял да намали броя им до някакви си 150 000. Август позволил отново да се увеличат, до 320 000 — малко по-малко от една трета от предполагаемия общ брой на населението на града. В един момент храната била толкова дефицитна, че екстравагантността трябвало да се усмири и така се появил Законът на Фаний. Според това на вид невъзможно постановление било престъпно каненето на повече от трима гости на угощение, без да се броят членовете на домакинството; изключения се допускали в пазарните дни, когато се позволявали петима гости. В месеца имало по три пазарни дни. Според същия закон било незаконно харченето на повече от две драхми и половина за продукти и сервирането на повече от една неугоена кокошка на гозба (забраната се заобикаляла с кастрирането на птиците).
Разбира се, политиката играела огромна роля в системата на дажбите. Вземете съвременната военна система. През трети век Септимий Север станал популярен в очите на плебса и на хората от родната му Лептис Магна в Северна Африка, които страдали от ужасен упадък в търговията, като изкупил целия зехтин на северноафриканците и го раздал безплатно в Рим. Няколко години по-късно пък постановил, че вместо жито ще се раздава готов хляб. По-малко неприятности, по-малко опасности от пожари, по-малко загуби, по-малко стомашни разстройства? Аврелиан увеличил дневната дажба до фунт и половина и добавил към списъка с безплатни придобивки свинска мас; естествено, за да се отърве и от езерата вино, плащани като натурален данък от производителите, включил и него… Когато постановил, че всичко това следва да се очаква винаги от получаващите дажби, един ужасен служител възкликнал: „Преди да се усетим, ще почнем да им даваме печени пилета и гъски!“ Но към края на съществуването на империята парите намалели и безплатното раздаване секнало. Много основни хранителни запаси останали достъпни, но на безбожни цени.
По отношение на количествата, по времето на Август според преценките е било необходимо да се внасят по 14 милиона бушела (ок. 493 милиона литра) зърно годишно, или продукцията от няколкостотин квадратни километра поля, само за изхранването на по-бедното население на Рим. Една трета от това количество идвала от Египет, а останалата част — предимно от Северна Африка и Сицилия. Транспортът бил ефективен и бърз. Един римски товарен кораб можел да изминава по 160 км дневно, а камилите — около тридесет и четири километра на ден. Макар повечето занимаващи се с внос и износ търговци да работели най-вече със самия Рим или с Остия, пристанището на устието на Тибър, на двадесет и пет километра от Рим, различните морски, керванни и обикновени търговски пътища пресичали цялата империя. Така някоя богата фамилия от Британия можела да си поръча коприна от Китай, подправки от Индия или паун.
Транспортирането на житото за дажбите обаче се извършвало при най-строги охранителни мерки. То било предавано в страната, където било отглеждано, и търговците го откарвали до Остия или до съседното изкуствено пристанище Портус, когато Остия се затлачвала. Отклоняването на жито по време на транспортирането се наказвало със смърт или депортиране. Всеки в Рим знаел кога трябва да пристигне доставката. При закъснения настъпвала паника. Щом стигнели пристанището, стотици шлепове закарвали претегленото и прегледано жито нагоре по реката към Рим. Пътят продължавал три дни.
Гърците били големи хлебопекари. Списъкът на различни хлябове и кейкове, които се приготвяли в хлебарниците, в домашни условия, за всекидневна употреба и за специални случаи, е огромен, но явно римляните са надникнали в гръцките готварски книги и дали на гилдията на хлебопекарите специален статут. Когато през 8 или 7 в. пр. Хр. римляните проявили интерес към хлебопекарството, по домовете им се произвеждал един вид сплескани питки; тази нова мода била заклеймена от Катон (който продължавал да си нагъва кашата) и се наричала maza. В продължение на векове пуристи като Катон забранявали принасянето на хляб по време на религиозните церемонии, като по този начин повтаряли еврейската концепция, че квасеното тесто е нечисто (а дали то е било квасено в ранния период? Едва ли).