Римляните имали вид особен вид сладкиши (несъмнено заимствани от арабите) — пластове тънко тесто, пълнени с мед, сирене и ядки. Предназначени да доставят наслада, тези многопластови сладкиши били наричани placenda est; оттук и placenta — дума, която обикновено не асоциираме с кейковете; всъщност се има предвид формата. Страшно много обичали пържените в тесто ябълки. Рией Танахил58 прави весела аналогия на римляните и тяхната склонност да дъвчат из града (не някаква особено изискана храна): „При своето описание на древни и модерни, местни и чуждестранни хлябове Атеней ни засипва с безкраен списък имена, които несъмнено са шотландските кифли, кроасаните, франзелите и гевреците на античния свят.“
Сватбеният кейк е гръцко изобретение. В Рим той се давал на младоженците при confarreatio (старомодна форма на сключване на брак), които го поднасяли на Юпитер Капитолийски в присъствието на върховния жрец и енорийския свещеник flamen dialis59, който наглеждал огъня, на който бил изгарян кейкът. Това приношение означавало, че жената се поставя под опеката на мъжа и е свидетелство, че бракът е законен. Тиберий се отървал от обичая да се горят кейкове, но през осемнадесети век сватбеният кейк се върнал триумфално под формата на колосална торта, която не се изгаряла, а се споделяла с приятели.
След като установихме, че са били нужни векове за откриването, подреждането и установяването на достойнствата на основните храни и за развиване на вкусовете и обичаите, нека видим кой какво и защо е похапвал.
Август бил умерен и мразел големите гощавки, също като Марциал:
Епиграма 78
„Тонарие, ако идеята за оскъдна вечеря
Те отегчава, яж с мен — и още отслабни.
Ако обичаш апетитните предястия, от Кападокия,
Ще ти предложа аз марули прости,
Пикантен лук и риба тон,
Наместена между нарязани яйца.
После иде ред на гювече — внимавай,
пръстите да не опариш! –
Броколи, откъснати току-що от хладната градина,
Бял боб с розов бекон
И наденичка точно по средата
На пудинг от бяло брашно.
За десерт ще предложа стафиди (мои),
Круши (от Сирия) и кестени горещи
(отгледани в Неапол, града на мъдрите),
Изпечени на бавен огън.
А виното ако опиташ, ще ти се понрави.
Когато този пир страхотен свърши,
Ако Бакх събуди отново апетита,
Ще се подкрепиш с прясно откъснати маслини пиценски,
Лупина топла, грах горещ…“
Само в една епиграма Марциал споменава няколко любими римски гозби — марулята се сервирала като първо; лукът, рибата тон и яйцата са нещо като salade nicoise; белият боб с розов бекон приличат на френското ястие haricots blancs aux lardoons, а наденичката ще я видите във всяко италианско ресторантче. Римляните си падали по студените ястия, шунките и надениците. Лупината и горещият грах били обичани и обичайни „коктейлни“ мезета, сервирани преди, след (както е в случая) или по време на основното ястие.
Лукул бил умерен млад мъж и забележително добър военачалник, който победил двама от най-силните владетели на своето време — царя на Понт Митридат и арменския цар Тигран. Кампаниите му го направили приказно богат и благодарение на тези новопоявили се средства започнал да си набавя деликатеси от целия свят, без да обръща внимание на цена, здраве и — по всяка вероятност — фигура. От Понт или Кападокия той донесъл в Европа черешовото дърво. Разпратил хора из целия известен тогава свят да търсят редки и деликатесни ястия — стриди от Колчестър, фламинго от Нил, пауни от Персия. Плащал на месарите си пребогато. Имал три вили на брега на Неаполитанския залив, където построил vivaria (рибарници), някои от които били със сладка вода, а други — с морска. За отглеждане на екзотични птици построил птичарник, за да може да се наслаждава на печен дрозд, докато другарите му летели наоколо. Освен дроздове, славеи и чучулиги, имало жерави, чиито очи бивали изваждани, преди да бъдат угоени, папагали и дропли. Опитвани били и щрауси, но се оказало, че са много жилави, дори и след сериозно варене. (По времето на Хелиогабал — наистина смахнат тип, за чието управление никой не тъгувал — на едно пиршество поднесли 600 глави на щрауси; мозъкът им се смятал за единствената годна за консумация част. Може би императорът е имал право. Освен това хранел кучетата си с гъши дроб. Защо? Защо пък не…)