Лукул действал с такъв размах, че трябвало да прокарва акведукти и тръби от планините, за да осигури прясна вода за рибарниците си. Подражавайки на Фулвий Липин, който си направил ловно стопанство в Тарквинии, Лукул, Барон и Петроний също добавили ловни паркове към именията си, където се охранвали внесени отдалеч благородни елени, антилопи, газели и муфлони за пиршествата. Дивото прасе не било популярно до началото на империята — то се смятало за всеобща напаст, тъй като съсипвало селскостопанските райони около Рим. По-късно обаче поднасянето на цял печен глиган било задължителен елемент на всеки уважаващ себе си пир. Смятало се, че заекът запазва красотата, и император Септимий Север го употребявал всеки ден. Голямата градина на Лукул в центъра на Рим станала обект на желанието на Месалина и тя по типичния си начин успяла да се сдобие с нея малко преди смъртта си; всъщност Месалина умряла в градината от прободните рани по заповед на съпруга й, император Клавдий.
Лукул можел да попилее цяло състояние за едно-единствено ядене, а не след дълго и други започнали да следват съсипващия му и лаком пример. Вечерята започвала към четири следобед (деветия час) и представлявала дълго представление в три действия — gustatio, или ордьовър, fercula, което означава „ястия, които се носят“ (от кухнята) и mensae secundae, или десерти. Обикновено канапетата се подреждали във формата на буквата П и гостите се излягали върху тях; отворената страна се използвала от слугите за сервиране и отсервиране; често с основното ястие се сменяла и цялата маса. Римляните използвали пръстите си, ножове и лъжици, но нямали вилици. Пиели от сребърни или бронзови бокали, инкрустирани със скъпоценни камъни, ако собственикът бил изключително богат; в редки случаи чашите можели да бъдат от стъкло или кристал, според вкуса и средствата на домакина. Префектът поет Авсоний, творил през четвърти век, пише надълго и нашироко за храната и маниерите на префинените гало-римляни; описва и едно сватбено пиршество, при което събирането на остатъците било нещо в реда на нещата. Всеки гостенин си носел mappa — голяма кърпа — и събирал в нея всичко, с което не успявал да се справи на масата. Това било очаквано и желанията — задоволявани.
При една по-обикновена вечеря като първо се поднасяли апетитни и леки ястия — например късове овчи мозък, малки наденички от черен дроб, макови семена в мед, чистени охлюви, стриди, резени гъши черен дроб, осолена есетра, аспержи, праз лук, репички, яйца… „Основното“ ястие можело да достигне до десет гозби. Когато Муций Лентул Нигер посрещнал Юлий Цезар, му поднесъл десет първи и десет втори ястия, както и безброй десерти. Али Баб цитира най-различни шантави и екстравагантни ястия на лакомите и съревноваващите се — зърна на свински гърди в саламура от риба тон; камилски копита (твърди се, че Клеопатра страшно ги обичала); слонски хоботи; глави на папагали; рагу от мозъци на славеи; мозъци на пауни; пай от езици на малки птици (който бил безумно скъп), да не говорим за le porc a la Troyenne farci de becs-figues et d’huitres (троянско свинско с пълнеж от бекаси и стриди).
Макар пиршеството на сирийския освободен роб Трималхион да е сатира, измислена от Петроний („Сатирикон“), тя все пак си остава едно изключително живо и изумително описание на ексцесиите, до които можело да се стигне в една римска вечеря:
МЕНЮ
GUSTATIO
Бели и черни маслини
Съсели в мед и маково семе
Сирийски сливи и семки от нар
Бекаси в подправен жълтък
Медовина
FERCULA
Гозбите на зодиака върху кръгло блюдо (над Овена — нахут, над Бика — къс говеждо месо, над Близнаците — бъбреци и тестиси, над Рака — венец, над Лъва — африканска смокиня, над Девицата — матка от неопрасвала се свиня, над Везните — едни теглилки, в едното блюдо на които имаше пита със сирене, а в другото — млин, над Скорпиона — морска риба, над Стрелеца — оклопета, над Козирога — морски рак, над Водолея — гъска, над Рибите — две червеноперки)60