Сервира се с хляб от сребърна фурна от египетски роб, който пее с противен глас песен от „Търговецът на лозеприций“ (комедия от Петроний).
Печени тлъсти птици, свински кореми и заек
Печен цял глиган с фурми и малки прасенца от тесто,
пълнен с живи дроздове
Сварено цяло прасе, пълнено с наденици и кървавици
Стогодишно фалернско вино от годината на Опимий
MENSAE SECUNDAE
Плодове и млинове
Обезкостени тлъсти пилета и гъши яйца
Баници със стафиди и ядки
Дюли и свинско, оформено като птици и риби
Стриди и миди
Охлюви
Това е менюто в списъка, но описанието на един от гостите на Петроний е далеч не така безпристрастно:
„Най-после се настанихме на трапезата и александрийски роби ни поляха на ръцете снежна вода. След това идеха други, които коленичиха при краката ни и с голяма грижливост ни очистиха зажулеците на ноктите. Дори и в това тъй досадно занятие те не мълчаха, но го съпровождаха с песен… Човек би помислил, че се намира пред хор на пантомима, а не в трапезарията на господарска къща.
Поднесоха ни твърде фин ордьовър. На подноса стоеше направено от коринтски бронз магаре с дисаги, в които имаше от едната страна бели, а от другата — черни маслини. Отгоре над магарето имаше две блюда, които образуваха свод. По ръба им беше изрязано името на Трималхион и тежестта на среброто им. На мостчета, споени от едното до другото блюдо, висяха печени реавки, посипани с мед и маково семе. Освен това върху малка сребърна скара бяха сложени горещи наденици и под тях — сирийски сливи и нарови семки.“
Пристига самият Трималхион, закача се, ругае и се показва, след което донасят поднос с кошница върху него:
„[В нея] имаше дървена кокошка с разперени крила като квачка. Приближиха се веднага двама роби и под звуците на музиката започнаха да претърсват сламата и раздадоха на гостите пауновите яйца, които намериха в нея.
Трималхион обърна погледа си към тая сцена и каза: „Приятели, аз поръчах да насадят кокошката на паунови яйца. Боя се, бога ми, да не са вече размътени.
Но нека опитаме дали още могат да се сърбат.“
Дадоха ни лъжици, които не бяха по-леки от половин фунт. С тях разчупихме приготвените от тестото яйца. Насмалко щях да изхвърля моя дял, защото ми се виждаше вътре нещо като запъртък. Но когато чух един от постоянните гости да казва: „Тук трябва да има нещо добро“, опипах черупката с пръсти и намерих един много тлъст бекас, увит в яйчен жълтък с пипер.“
Друго страшилище бил Вителий, император за девет смутни месеца през 69 г., убит от поддръжниците на Веспасиан. Светоний има един доста добър разказ:
„Най-прочутото от пиршествата на Вителий било вечерята, дадена от брат му по случай връщането на императора в Рим от провинциите. Казват, че тогава били поднесени 2000 от най-скъпите риби и 7000 птици; самият Вителий обаче го надминал с гозбата, която описал заради колосалните й размери като „щита на Минерва, пазителката на Града“; в нея имало черни дробове на зеленушки, мозъци на фазани и пауни, езици на фламинго и хайвер от змиорки… Бидейки човек, чието лакомство бе не само безгранично, но също така ненавременно и безсрамно, той не можел да се владее дори когато поднасял жертви на боговете и крадял от самите олтари парчета месо и житни питки, измъквал ги едва ли не от огъня и ги поглъщал на място.“
Калигула непрекъснато търсел нови и странни забавления. Той въвел нов вид баня, при която се потапял в специални масла; измислил и странни ястия — казват, че позлатявал пити и меса и пиел разтворени в оцет бисери. Самите пиршества също били новост — притежавал прекрасни вили из Кампания и кораби с толкова екстравагантно уредени палуби, че по тях можело да се видят бани и овощни дървета. (Откритите в Неми запазени съдове са доказателство за подобен разкош.) Гостите, които не си падали много по плаването, можели да участват в някой от пикниците му, които се устройвали в ложа в клоните на огромен чинар, достатъчно голяма, за да побере петнадесет души!
Ювенал, Плиний и Марциал били съвсем нормални консуматори и домакини и спазвали законите за ограничаване на разходите. Ювенал се задоволявал да вечеря просто с „тлъсто яре, най-крехкото от стадото“, в което имало „повече мляко, отколкото кръв“, малко диви аспержи и „божествени яйца, топли от сеното, заедно с кокошките, които са ги снесли“ (Може би най-запомнящото се ястие, което опитах наскоро във Франция, в ресторанта на Бардет в Тур, се състоеше от леко сварено яйце на токачка, сервирано с фина морска сол; след това бе поднесена самата птица — също задушена, но с трюфели. Бардет и готвачът на Ювенал имат едни и същи предпочитания към простотата и качеството.) Обикновените плебейски сбирки, били те семейни или приятелски, политически или корпоративни, представлявали доста скромни и трезви вечери, тъй като повечето участници нямали достатъчно пари, за да си позволят по-голям разкош — продуктите били доста скъпи.