Разкриването на неестественото сексуално поведение на някой римлянин в никакъв случай не се отразявало върху способността му да управлява, нито пък автоматично слагало край на политическата му кариера, както става със съвременен политик, хванат в обяздване и пляскане на момчета на повикване или посещаващ дами със страст към бичовете и кожените дрехи… Юлий Цезар, за когото се знаело, че на младини бил момче играчка на ориенталски принц, а после като неподбиращ „плешив жребец“, както го възпявали войниците му, в крайна сметка бил обожествен. Антоний като момче бил изложен за продан в женска тога (облекло на проститутка), а по-късно участвал в триумвират и би могъл да стане владетел на целия свят, ако не бе изгубил заедно с Клеопатра битката при Акциум.
Хомосексуалността на римлянина не се отразявала върху общественото или политическото му положение, стига да е разумен, да не позволява на страстите си да го обсебят и да не се държи оскърбително пред публика — с други думи, „да не плаши конете“. Макар древните гърци да са автори на максимата „нищо прекалено“, те били прочути с незачитането й. Диоген мастурбирал на публични места. Фрина, най-влиятелната хетера в Атина, обвинена в организиране на оргии по време на свещените Елевзински мистерии, била съблечена гола пред Народното събрание с думите „Щом вярвате, че доброто е прекрасно, трябва да приемете, че прекрасното е добро!“ Била оправдана. Звездата на Атина Алкивиад умрял от стрелите на собствените си съграждани, на които им писнало от безбройните му предателства. Всъщност прекаляването било характерна черта за Атинската империя, която издържала едва тридесет години. Умереността била присъща на Римската империя, просъществувала векове.
Освен това римлянинът хомосексуалист не трябвало да преследва върховната си сексуална цел — аналното сношаване — със свободно момче, за да не въздейства на характера му. Пасивната роля, подсилена с икономическото доминиране, страха и презрението, свързани с нея, била запазена за робите. Неизбежно отношенията между римлянина и освободените му роби ставали неловки, ако те са го обслужвали по подобен начин в миналото.
Повечето изтънчени и състоятелни римляни били бисексуални. От нашите петима императори това със сигурност не се отнася единствено за Клавдий. Индиферентност като неговата била нещо необичайно. Един по-късен император — прехваленият с благочестивостта си Марк Аврелий — бил сметнат за ненормален, защото не отвърнал на един комплимент за красотата на робите му.
Има повече поезия, писана за момчета, отколкото за момичета. (Няма обаче стихове за мъже любовници.) Вергилий, „върховният поет на империята и римския народ“, разказва в най-страстните си стихове във втората „Еклога“ тъжната история за Коридон и любовта му към Алексис — момче роб, създадено за секс като „Порше“ за скорост и струващо не по-малко. Според слуховете Вергилий също бил хомосексуалист, но това изобщо не намалило престилка му сред неговите съвременници, нито пък повлияло негативно на възторженото отношение на Август към произведенията му.
Чарът на момчетата, преминаващи през пубертета към мъжествеността, бил обект на голяма наслада и одобрение. За разлика от днес, когато ентусиастите трябва да шпионират — нещо опасно и често незаконно, — момчетата спокойно можели да се видят в обществените бани в Рим. Очите на мъжете с лекота се спирали върху „страхотната двойка топки“. Появата на особено добре пременен младеж или още повече момче — идеала на обожателя — можела да се посрещне с аплодисменти. Ухажването можело да се окаже доста скъпо и до нас са достигнали тъжни малки стихове за спадащи ерекции при мисълта за стойността на домогванията. Момчетата били (както и се очаквало да бъдат) капризни, разглезени, безразлични и вероломни. Прислужвайки на трапезата, те трябвало да играят ролята на Ганимед — двуполов, нежен и палав, а по-късно през нощта да приемат образа на Приап, „натъпкващ по-добре вечерята на господаря си.“4
Римляните не си позволявали да се отдават на сладникави хомосексуални сантименталности. Нямало романтика, както в тиванската „армия от любовници“. И по този въпрос както и по всеки друг, били практични. Момчетата били приятни, но пакостливи и в крайна сметка заменими като декоративните кученца на дамата от романа на Олдъс Хъксли. Не знаем докъде е стигала любовта между мъжете в Рим, можем само да предполагаме. По време на експлозивната си кариера диктаторът Сула имал афера с актьор (синоним на мъжка проститутка). Но със сигурност любовта между мъже не се е възприемала като перверзия, а като въпрос на избор.
4
Цитатът е от Ювенал, но очевидно става въпрос за често срещана практика. Сенека, когато пише за робите от позицията си на стоик, казва следното: „Друг, който поднася виното, трябва да е облечен като жена и да прикрива напредващите си години – не може да се откъсне от юношеството си, което го привлича; и макар вече да е с фигурата на войник, продължава да е голобрад, обръснал или изскубал космите си, и трябва да будува цяла нощ, разкъсван между пиянството на господаря си и страстта си. В спалнята трябва да е мъж, а на пира – момче.“