Въпреки цялата налична информация за римляните, не можем да кажем със сигурност какви са били на вкус техните ястия и питиета. Това е странно, но както казва френският есеист Суаре, „В мъртвата религия няма ерес“. Така е, но ние знаем религиозната им страст към показност, лакомията и нелепите им гастрономични акробатики, стигащи дотам да се налага да дразнят гърлата си веднъж или няколко пъти на вечеря и да Vomunt ut edunt, edunt ut voment, както неодобрително отбелязва Сенека („Повръщат, за да ядат, и ядат, за да повръщат“). И като се има предвид колко много неща са организирали, открили и адаптирали, представете си, че римляните знаеха за съществуването на двете Америки… домати, шоколад, царевица, кафе, картофи, пуйка… Помощ!
ЕЖЕДНЕВИЕ
В домуса на един наш приятел, да го наречем Квинт (както му викат близките приятели), живеещ на намиращия се срещу Палатин Целий, звънецът звъни малко преди разсъмване. Неговият познат, всезнайкото Плиний, е буден от часове и пише настървено — но той пише дори когато е в носилката си… Първият посетител при Квинт е дванадесетгодишният му син, който тъкмо тръгва на училище. Вижда, че старият роб носи фенер и книгите на момчето, вероятно Вергилий или Хораций. Целува сина си, напомня му, че има да казва стихотворение на гощавката довечера и въздъхва — знае, че училището е досадно, че уроците се повтарят и знанията буквално се набиват в главите на децата. Пита се дали да не се съберат група приятели и да не основат училище с някой интелигентен гръцки учител, каквато е практиката от известно време на Палатин — идея, страстно защитавана от (отново) Плиний. Проблемът е, мисли си Квинт, че ние сме твърде подозрителни към гърците, даващи на момчетата шантави идеи… Timeo Danaos et dona ferentes, промърморва си той един от малкото запомнени стихове от „Енеида“. („Боя се от данайците (гърците), дори когато носят дарове.“)
Влиза камериерът с вода в сребърна купа. Квинт измива ръцете и лицето си и слугата му помага да се преоблече. Бельото, в което е спал, се сменя с туника с широка пурпурна ивица в средата, която показва сенаторския му ранг, и черни патрициански сандали с малък полумесец от сребро или слонова кост на стъпалото. Следва бръсненето. В лишения от сапун Рим това ежедневно събитие било диво и мъчително, но задължително за всеки джентълмен (традицията налага лице без растителност); и макар железният бръснач (разбира се, до нас не е достигнал нито един) да е бил остър, порязванията били нещо обичайно и често космите се премахвали с пинцети или някакви други епилатори. Юлий Цезар, който бил конте, страдал особено много. Нерон разполагал с най-добрия бръснар на света. Квинт също има свой бръснар, но повечето римляни отиват в съседната бръснарница, а понякога и на открито, и кървят като заклани, когато тълпата бутне бръснаря. Има дори съдебни процеси, свързани с подобни наранявания — както и истории за добри специалисти, завършили кариерата си богати и известни. Когато император Адриан си пуснал брада, за да скрие един белег, и модата позволявала, вероятно знатните римляни, измъчвани ежедневно в течение на столетия, са изпитали огромно облекчение. Бръснарят оправя и косата му — проста процедура в сравнение със съпругата му, чиято коса трябва да бъде прибрана в сложна прическа като на Мария Антоанета (гневната матрона, удряща фризьора си с огледало или заповядваща да бъде бичуван заради немарливо направена къдрица, вече била част от римския фолклор). Плешивите мъже носели перуки. Сула, който навремето бил много красив, но страдащ от псориазис (толкова болезнен, колкото и неприятен за гледане) имал перука с червени къдрици, която карала хората да избухват в смях — докато не разберат на кого всъщност се смеят. Алтернативно решение било върху голите части на главата да се рисуват косми. Но да предположим, че Квинт има достатъчно количество коса и да го оставим да изяде простата си закуска (мляко, мед и хляб) на спокойствие. Камериерът му помага с тогата, също задължителна за всеки гражданин с положение (само римски гражданин имал право да носи тога), която обаче често (особено в топло време) се превръщала в същинско бедствие; нужно било известно майсторство, за да се подредят впечатляващите гънки. Квинт вече е готов да се срещне със своите клиенти, които са се събрали в приемната.
Клиентите са граждани, понякога бедни роднини, които трудно биха свързали двата края без известна милостиня от някой големец. Квинт не е баснословно богат или влиятелен, нито пък има патронажа на някоя голяма държавна институция — не контролира водоснабдяването на града или доставките на жито, нито пък управлява провинция, но все пак е достатъчно високопоставен, за да има и в известна степен да се нуждае от хрантутници за взаимна подкрепа. Парите му, за които не се грижи самичък, идват от наемите на собственост в Рим, от имения в Сицилия и Северна Африка и от различни ферми, пръснати из цяла Италия; сумата е достатъчна, за да му позволи да живее толкова елегантно, колкото някой благородник от осемнадесети век, включително да поддържа вили в Путеоли и Анциум, от време на време да залага сериозно на конни надбягвания, да купува накити на съпругата си, понякога да посещава (в анонимна носилка) най-скъпия бардак в Рим (все пак, макар и да е добър човек, той не е пуритан) и накрая, но не на последно място, да дава всеки ден подаяния на клиентите си. Отначало те били във формата на храна, която гладният клиент можел да сготви на улицата, пред къщата, но в наше време храната е заменена от пари. В замяна на това покровителство, което би могло да бъде брутално и зло или благонравие и щедро, в зависимост от настроението на патрона (клиентите нямат право да са в настроение), Квинт бива аплодиран навсякъде и всеки път, когато говори (би бил необичаен римлянин, ако не му харесва да чува собствените си стихове) — независимо дали като поръчител в съда или в Сената.