Выбрать главу

Квинт се заема с клиентите си (подобно на него, всички са в тоги, но някои са доста овехтели и са в различни цветове, без определени белези) един по един, в зависимост от положението им. Типичният прием на патрон може да включва претор (който да помага при предизборната кампания), трибун, конник (предлагащ инвестиция в корабен товар коприна), поет, художник (чул, че Квинт смята да строи частна баня), архитект (поради същата причина), един-двама пройдохи, един или двама либертини и дори роб. Всички трябвало да се обръщат към него с dominus (господар); всички щели да получат нещо, пък било то и само покана за вечеря; на някои им се казвало да се върнат по-късно, за да получат своето, тъй като Квинт се нуждае от тях през деня, за да му помагат при пазаруването, а днес освен другото ще се купува и нов роб. В Рим за покупките и получаването на дневната дажба жито грижа имали мъжете, независимо от общественото им положение. Те винаги излизали от дома си — жените го правели рядко. Съпругите на бедните имали своите задължения, а на богатите трябвало да се задоволят с клюки, да кроят интриги (социални и сексуални), да наглеждат парите и да замислят развод, който често се предизвиквал именно от тях.64

Квинт вече е готов да иде на Форума, на около миля от дома му. Не се качва в креслото или носилката, носена от шестимата здрави германци в алени ливреи, а решава да се разходи — макар и малко хладен, денят е чудесен. За облечен в тога човек това е сериозно начинание65 и Квинт, с по един любим клиент от двете си страни, със счетоводителя, който държи кесията му и със слугите, разчистващи пътя пред него, се озовава в центъра на една внушителна малка процесия. Ако случайно срещне консул с вървящите пред него ликтори, ще спре и ако носи шапка, ще я свали. Ако види приятел или равен, ще го прегърне прочувствено. (Често се посочва, че точно по този начин високопоставените римляни си предавали настинките един на друг.)

Макар да е обикновен ден без фестивал и игри, Форумът е претъпкан. Събрали са се комарджии, играещи на зарове, просяци (сред които се вижда войник с дървен крак), наети клакьори, аплодиращи не особено убедително някакъв мъж, декламиращ изплагиатствани от Вергилий стихове, група шумни типове в ленени дрехи и бръснати глави, предвещаващи края на света, мъж с голям поднос с хлябове и друг, бутащ малка количка с огромен калкан в нея. Квинт импулсивно купува рибата. След кефала калканът е най-скъпата риба в Рим и несъмнено ще впечатли главния си гост довечера — квестор, който току-що се е завърнал66 от обиколка в Британия и сега е в хазната.

Рим бъкал от хора от всякакви раси — доброволни емигранти, привлечени във великия град от провинциите, а също така и потомци на военнопленници, докарани тук като роби; някои от тях биха могли да бъдат сред клиентите на Квинт и да водят съдебни дела единствено благодарение на него. Всъщност тълпата на Форума би могла да бъде макрокосмос на собственото му домакинство — гали, испанци, траки, кападокийци (от Източна Турция), сирийци, гърци, галатеи, нумидийци и македонци; едва ли би имал вземане-даване с евреи заради шантавите им навици, странната диета и твърдия отказ да работят всеки седми ден — право, потвърдено от първия им протектор Юлий Цезар.

вернуться

64

Domina – поне в римската литература – е по-скоро шеф, отколкото подчинен. Женомразецът Ювенал предупреждава – „Няма да направиш никакъв подарък, ако жена ти го забрани; няма да продадеш нищо, ако възрази; няма да можеш да купиш нищо без нейно съгласие.“ Една съпруга била толкова стисната, че мъжът й трябвало да даде на свой приятел сребърната си купа за бръснене, докато тя спяла, и след това да твърди, че била открадната. Жена с голяма зестра имала силни позиции, тъй като можела да я вземе със себе си при следващия съпруг, после при следващия и така нататък… (някои жени били женени по пет пъти). Разводът бил лесен. Мъжът казвал на жена си Tuas res tibi agito („Вземи си нещата“) и тя също отговаряла с (официалната) формула Tuas res tibi habito („А ти си задръж своите“).

вернуться

65

Нужно било пълно съсредоточаване за запазването на тогата при ходене, при разгорещен диспут или сред блъскащата се тълпа. Дори само тежестта й била непоносим товар.“ (Jerome Carcopino, Life in Ancient Rome, Routledge, 1946.) Едно от хубавите неща на лятото било, че тогата можела да бъде захвърлена в мига, в който човек се добере до вилата си.

вернуться

66

Някои магистрати не се връщали; най-ранният (четлив) надпис в Англия е върху един надгробен камък на претор, който умрял по време на служба; камъкът бил издигнат от съпругата му и бе открит неотдавна край станцията на метрото при Тауър Хил, където днес е изложено негово копие.