Квинт изпраща един слуга за всекидневника, разпространяван край трибуната на Форума; днес ще се среща с Нерон и би трябвало да знае какви са (официалните) новини. Не след дълго заедно с малкия си кортеж започва да се изкачва по Палатин към двореца на Нерон и си проправя път през любопитната тълпа пред портите — тези хора няма защо да се страхуват от жестокостта и завистта на своя император и дори го харесват. Квинт се надява Нерон да бъде в добро настроение и се пита дали няма да бъде претърсен за оръжие — императорът е развил страхотна омраза към хората от неговата класа. (Намираме се в началото на 64 г., когато смъртта на менторите Сенека и Бур и убийството на майка му е свалило всички задръжки на двадесет и седем годишния властелин на света.) Официално Квинт се води „приятел на императора“, който обича да го вижда в двора; сеща се с безпокойство, че императорът харесва още повече да го вижда как аплодира все по-честите му прояви в театъра. Нашият приятел се поема от либертин, който играе ролята на портиер, и застава непретърсен пред императора, който го приема достатъчно великодушно — с целувка, като дори си спомня името му. Нерон не носи тога, а някаква копринена одежда с шалче около дебелия си врат. Очите му са сиво-сини и леко изпъкнали, краката — стройни, макар да започва да прави шкембе; косата му е жълтеникава, пръстите — покрити с пръстени, кожата му е на петна и вони на парфюм, но въпреки всичко има своя чар, както ще признае Квинт пред гостите си довечера (естествено, като спести останалите подробности — шпионите са навсякъде).
Оказва се, че Нерон не се нуждае от мнението му тази сутрин, нито пък (за което Квинт благодари на любимия му бог Аполон) е поканен на вечеря в двореца — пиршеството представлява същински маратон, започващ по обяд и продължаващ често до след полунощ. Нормалните римляни ядат своята cena (вечеря) в края на работния ден, който за всички 150 вида занаяти, отделени от великия професор Валцинг, по една случайност бил не по-дълъг от работния ден на обикновения служител от Европейската общност. Обядът (prandium) представлява просто похапване на хляб, студено месо, плод и зеленчуци с чаша вино, сервирани без много церемонии, но за него Квинт се връща в дома си, тъй като не бива да го виждат в никоя от хилядите кръчми в града. Обядът не е достатъчно обилен и денят не е толкова горещ, че да се налага сиеста, следобедна почивка, и Квинт се връща на Форума, за да продължи делата си. Казва на банкера си в Базиликата да прати запис на племенника му, който учи на Родос (парите ще пристигнат в Атина за четири дни) и пита дали според него коприната е добра инвестиция. (Добра е; нима не е видял сватбените обяви във вестника?) Това му напомня, че не бива да забравя да иде в храма на Юлия за годежа на една правнучка на великия Цезар; става свидетел на подписването и подпечатването на завещание, което се отнася на съхранение в храма на Веста, присъства на освобождаването пред магистрат на роба на един приятел, който му е бил секретар в течение на шест години, решава да не дава препоръки за служителя, обвинен за грабителство в Сирия, тъй като е чул, че съдебните заседатели са достатъчно подкупени, а също така се измъква от рецитала на актьор, представящ поемата на друг приятел в специално наета за целта зала. Вместо това Квинт отива на улицата на книжарите, намираща се точно зад Форума, за да си избере някоя по-лека порнография. Книгите, или по-точно свитъците, в Древен Рим били повече, отколкото печатните книги в Европа през 19 в. и стрували по-малко. Самият Квинт не е някой велик учен, но споделя виждането, че всеки уважаващ себе си гражданин следва да има богата лична библиотека.
Обещал е на жена си, че ще купи нов виночерпец на мястото на сегашния титуляр (наречен с не особено оригиналното име Ганимед), който е станал прекалено космат и може да бъде направен помощник на остарелия вече градинар. Все така заобиколен от малката си свита, Квинт отива на робския пазар и плъзга незаинтересован поглед към възрастните роби, оковани във вериги и голи, които треперят в двора с табелки на вратовете, върху които са изписани имената, професията и препоръките им. След като заявява какво търси, бива въведен от търговеца в една стая, където гори мангал и е изложена най-добрата стока (също така гола и с грижливо обръснати гениталии). Нашият човек е шокиран от цената на светлокосо синеоко момче (може би от Британия?) и си припомня предупрежденията на жена си да не се връща с нещо красиво, тъй като „от тях само бели“ ги чакат. „Както виждаш, господарю, за момчето са полагани много грижи“ — отбелязва търговецът. „Прекалено много, бих казал — отвръща Квинт. — Струва ми се малко пухкав; няколко фунта по-малко и ще натрупа състояние.“ С това извинение той се спира върху обикновено, но приветливо и усмихнато нумидийско момче, което ще подхожда на един от робите на жена му. Счетоводителят кима в знак на съгласие — черните са по-евтини от белите. (Въпреки това покупката му излиза около 8000 лири по съвременни цени.) Новият роб също ще се нарича Ганимед.