Облякъл е свободна, лека дреха от муселин, която може и да бъде сменена между отделните ястия (добрата вечеря може да се окаже доста сериозно мазило) и проверява подреждането в triclinium-а заедно със своя nomenclator (портиер), който ще обявява имената на гостите и ще им показва местата. Всеки от тях ще се излегне на една от трите кушетки, подпрян левия си лакът на възглавница, под ъгъл спрямо масата. Робите ще махнат сандалите им и ще им измият краката. Ministratores (сервитьори) ще донесат ножове, различни видове лъжици и клечки за зъби67. Квинт обявява почетния си гост за глава на пиршеството, което означава, че той ще бъде отговорен за поднасянето и разреждането на виното. Смята, че ковчежникът няма да поощрява прекалено многото пиене и лошото поведение, и забелязва с одобрение и известно опасение доволните погледи към нумидийското момче, което сякаш е разцъфнало след купуването му само преди няколко часа… Следва раздаването на венците.
След ордьоврите синът му сяда на стол пред него, казва си стихотворението (без нито една грешка), бива аплодиран, изчервява се и се оттегля. Ястията идват едно след друго и между тях мраморната маса се избърсва, а на гостите се предлагат купи с вода за ръцете. (Кърпите се появяват в Рим едва по времето на Диоклециан.) Разговорът е весел, но предпазлив, тъй като през 64 г. Нерон връща процесите за измяна и в Рим дори внимателният разговор може да ти струва живота. Темата обаче е достатъчно безопасна — обсъжда се личната баня на Квинт, разглеждат се проектите и се кроят планове за много по-голямото празненство с рецитали и музика при откриването (което ще се състои в присъствието на авгур, откъдето и inauguratio).
Бистрото седемгодишно нументийско вино, грижливо смесено (отначало) от квестора, е похвалено от всички с изключение на един далечен братовчед от Комо — там той има имение, съседно на елегантното имение на Плиний, когото твърди, че познава. Квинт е забравил какъв простак е роднината му и решава, че е трябвало да си остане далечен. На мъжа му прилошава от прекомерно многото стриди и вино и му е нужна помощта на Ганимед I, който напразно е обръснал краката и бедрата си (и се е порязал) с надеждата да отложи последната си вечеря като виночерпец. Музикантите свирят приятно на флейта и лира, а извивките на младата испанска танцьорка са аплодирани, особено от страна на квестора, чиито мерки с времето стават все по-дръзки — което подсеща Квинт дали не е време гостите да се подсетят, че е станало късно?
Вечерята се оказва успешна. Хората ще говорят за огромния калкан — толкова голям, че готвачът трябваше да вземе назаем съд, в който да го побере. Разходите, дори за деветима гости, бяха толкова големи, колкото и рибата, но какво пък? За една вечер Квинт е похарчил годишната заплата на майстор зидар, но пък може да спечели десет пъти повече, ако корабът с коприната стигне до пристанището. А жена му… жена му… бе очаровала компанията. Все още е прекрасна (и тъй действена); може би в последно време е започнал да я пренебрегва. Гостите се разотиват в нощта в своите носилки и столове, заобиколени от слуги и телохранители, въоръжени с тежки тояги, за да държат настрана натрапниците. Квинт ги изпраща и си мисли, че може би няма да е зле да я навести по-късно…