Херцогът започна да се съблича. Все още бе шокиран от нейното признание, че е еднакво оригинална и в публичния, и в интимния си живот, и за стотен път си я представяше гола в леглото си, надвесена над него, поглъщаща го със своята дива, циганска страст. Кой знае защо в тези видения той самият бе някак пасивен — нещо, което не му се бе случвало никога. На всичко отгоре го възбуждаха до полуда, а той не бе човек, който живее с фантазии.
Тя бе повече от оригинална — беше дръзка, вероятно до безразсъдство. Разбира се, херцогът знаеше, че е близка на граф Драгмор, когото той познаваше и към когото изпитваше възхищение и уважение. Никълъс Шелтън много приличаше на него самия: човек, работещ усърдно и дисциплинирано, умен и сериозен. Дали му е племенница? Или може би братовчедка?
Очевидно беше омъжена, защото не бе първа младост, а и дръзките й маниери — особено смелостта да се появи без придружител и в такъв костюм — доказваха това. Херцогът бе свикнал омъжените жени да се хвърлят в краката му и да правят всичко възможно да го вкарат в леглото си. Въпреки че хазартът, алкохолът и другите разсипнически пороци не го влечаха ни най-малко, никога не бе съумявал да откаже на красива жена, нищо че сам той рядко си правеше труда да преследва някоя. Освен това, естествено, никога не оставаше без любовница, но тези връзки бързо го отегчаваха и постоянно ги заменяше с нови. Много добре знаеше, че има репутацията на безскрупулен женкар, но това не го безпокоеше — поне не беше содомит като покойния си баща.
От лейди Шелтън би излязла чудесна метреса, помисли си той. Не я познаваше добре, но го усещаше. За съжаление, тъй като бе омъжена, не можеше да става и дума да я направи своя любовница; трябваше да се задоволи само с кратка връзка. Обикновено отношенията му с омъжени жени траеха по-малко и от тези с любовниците му. Рядко имаше време за тайни срещи, каквито изискваше положението им на съпруги; една, най-много две му стигаха. Но лейди Шелтън го интригуваше доста силно и не мислеше, че една-две нощи с нея ще са достатъчни както на него, така и на нея.
Той въздъхна, раздразнен от мисълта за главоболията, които щеше да му причини всичко това.
Вдовстващата херцогиня Изабел де Уорън Бракстън-Лоуъл също имаше старомодния, плебейски навик да става от сън рано. Беше го придобила в първите години на брака си, когато Франсис бе влязъл във владение на наследството си след кончината на седмия херцог. Твърде скоро беше разбрала, че Франсис няма намерение да променя лекомисления си начин на живот. Когато сметките започнаха да се трупат, тя нае секретар, който да се грижи за тях. Тежък удар бе да научи, че пари почти не са останали и че именията загиват, ала това бе нищо в сравнение с жестоката болка, която представляваше целият й брак. И това бе само началото. Някой трябваше да управлява огромните имоти на херцозите Клейбъроу. Изабел бе станала този някой, и колкото по-добре се справяше, толкова по-гневно се отнасяше с нея Франсис.
Малко след шест сутринта Удуърд вече й наливаше чай от един посребрен самовар, който говореше за съдбата на предишните собственици на Чапман Хол също толкова красноречиво, колкото и запуснатите земи наоколо и изтърканите дъбови подове на къщата. Никой от познатите на вдовстващата херцогиня не използваше посребрени съдове, още по-малко — очукани и потъмнели посребрени съдове.
Въпреки ранния час Изабел беше облечена в елегантна синя шевна рокля с висока яка, широки буфан ръкави, силно пристегната талия и богато набрани отзад поли. Херцогинята беше на петдесет и четири, но имаше фигура на жена под тридесетте и усърдно се грижеше да я поддържа. Същото се отнасяше и за кожата й, която, като изключим ситните бръчици в ъгълчетата на яркосините й очи, и двете упорити линии, вдълбани край устата, бе гладка и сияйна като слонова кост. Лицето й имаше съвършена овална форма, с високи скули и патрициански черти — лице, което остава красиво и с възрастта. Все още беше хубава и привлекателна. А на млади години бе имала славата на изключителна красавица.
В тон със скъпата синя коприна на роклята, херцогинята носеше дребни сапфирени обици и широка, предизвикателна диамантена гривна, също инкрустирана със сапфири. На дясната й ръка блестеше голям сапфир, ограден с два малки рубина. Не носеше сватбените си пръстени. С огромно облекчение ги бе погребала заедно с покойния си съпруг.
— Знаех си, че вече си станала — отбеляза херцогът, като влезе в стаята, облечен в тесни панталони, ботуши и свободна бяла риза. Отиде право при нея и я целуна по бузата — Добро утро, мамо.