— Какво стана след като напусна Вирджиния? Получи ли някога известие от него?
Сърцето на Изабел, което вече препускаше лудо, заби още по-силно от страх.
— Какво си намислил?
— Трябва да го открия, естествено. Ако е още жив.
Тя мълчеше.
— Е? — попита рязко Ейдриън.
Очите й се напълниха със сълзи.
— Да, изпращаше писма… известно време. Но вече изминаха двадесет години без да получа каквато и да било вест от него.
— Би ли ми обяснила по-подробно? — попита нетърпеливо той.
— След като се върнах при Франсис, той ми изпрати писмо. Кратко, безлично писмо. Интересуваше се как съм. Изпращаше ми такива писма в продължение на няколко години. По пощенската марка разбирах къде се намира в момента. Адресът му беше в Бостън. По времето когато се запознах с него, домът му бе там.
— Какво се случи после?
Сърцето й се сви. Спомените бяха твърде болезнени, както и резките въпроси на сина й. Не беше казал нищо, но Изабел усещаше, че е разгневен. А какво щеше да последва след гнева? Презрение?
Тя заговори много тихо, опитвайки се да овладее трепета в гласа си.
— Сигурна съм, че в началото той искаше да зная къде се намира. По този начин ми казваше, че още е там, че ме чака, ако променя решението си. Но после спря да пише. — Гласът й пресекна и сълзите рукнаха. — Може би се е оженил. Може би е мъртъв. Не зная.
Ейдриън я изгледа втренчено, внезапно осъзнал истината.
— Ти още го обичаш!
Изабел намери кърпичка и изтри очите си. Отчаяно се опитваше да си възвърне самообладанието. Плачеше заради сина си, заради истинския му баща, заради себе си.
Внезапно Ейдриън отиде нея и непохватно положи ръка на рамото й.
— Разбирам, че ти е трудно. Но, мамо, това е от огромно значение за мен. Трябва да получа адреса му в Бостън.
— Разбира се — успя да промълви отчаяно тя.
Той се извърна. После, опитвайки се да възпре обзелото го вълнение, каза:
— Трябва незабавно да му напиша писмо. Ще наема детективи. Ще изпратя един от тях в Бостън. Ако е жив, ще го открия.
Изабел преглътна и се приготви да нанесе последния удар на сина си.
— Ейдриън, той не знае.
Ейдриън се обърна.
— Не му казах. Той няма представа, че има син.
Разкритието беше потресаващо. След като майка му си отиде, Ейдриън седна в библиотеката, прегърна хрътката си и дълго се взира в танцуващите пламъци на огъня, без да ги вижда. Трудно му беше да осъзнае, че Франсис не му е баща, че майка му е имала връзка с мъж на име Ейдриън Стоун и че той е неговият баща.
Обзе го ярост. Ядосваше се на майка си, макар че с всички сили се опитваше да овладее гнева си. Опитваше се да разбере мотивите й, въпреки че цял живот нямаше да успее.
Когато я попита как е могла да крие истината не само от него, но и от баща му, Изабел така се разстрои, че не успя да каже и дума.
Не можеше да спре да мисли за тайнствения американец, който бе истинският му баща. Ейдриън Стоун. Изабел го беше кръстила на своя любим. Какъв ли е бил този американец? Морски капитан. Ейдриън не си представяше майка си с някой набит, небръснат мъж в раирана блуза и морскосини панталони. Но Изабел не бе отговорила на нито един от многобройните му въпроси. Той знаеше, че я разстройва като я разпитва за баща си, но не можеше да спре. Нима нямаше право да узнае всичко?
Накрая тя му каза, че Ейдриън Стоун е бил всичко, което Франсис не беше, после със сълзи на очи избяга от стаята и от дома му. За момент Ейдриън почувства разкаяние, но после умът му отново бе обзет от мисълта, която не го оставяше на мира: имаше друг баща.
Той се засмя на висок глас. Сега без да се разкайва можеше да проклина Франсис до насита, нещо повече — сега вече разбираше защо Франсис го бе презирал. Този въпрос го бе преследвал през целия му живот и най-сетне беше намерил своя отговор.
25
На следващия ден Ейдриън посети годеницата си. Гореше от нетърпение да открие баща си жив и здрав и още снощи, след като научи истината, нае детективи, един от които изпрати с писмо в Бостън. Не спа цяла нощ и когато пукна зората, вече бе приел смайващия факт, че някакъв мъж на име Ейдриън Стоун е истинският му баща. Сега нямаше какво друго да прави, освен да чака резултатите от разследванията, които беше предприел. Но по отношение на бъдещата си съпруга можеше да направи много неща. Трябваше да осигури бъдещето и на двама им.
Твърдо възнамеряваше да продължи да брани Никол от скандала, който щеше да предизвика предстоящата им сватба. За тази цел трябваше да се появяват заедно в обществото и той да влезе в ролята си на лудо влюбен мъж. Трябваше да потуши неприятните, злонамерени слухове, които твърде много се доближаваха до истината. Трябваше да защитава годеницата си и да й осигури онзи прием в обществото, който тя заслужаваше.