Огромната черна карета с трите лъва на Клейбъроу спря пред дома на Шелтън на Тависток Скуеър и херцогът слезе. Винаги се движеше с бърза и енергична походка, но днес стъпваше с особена лекота. Олдрик отвори входната врата и веднага зяпна херцога, който го поздрави с необичайна за мрачния си нрав усмивка. Знаеше, че вероятно се хили като малоумен, но не можеше да скрие доброто се настроение.
Това настроение обаче се стопи, докато чакаше Никол в приемната. Тя не се появяваше. Петнадесет, тридесет, четиридесет и пет минути. Задоволството на Ейдриън се превърна в раздразнение, после — в гняв. Как бе могъл да забрави, че независимо от невероятния обрат на събитията, годеницата му не изпитва никакво желание да го види? При последната им среща у Линдли, тя му беше ядосана. Вчера бе успяла да избегне срещата с него. Нима графинята не й бе предала прикритото предупреждение, което й бе отправил? Нима Никол си мислеше, че пак ще се скрие? Толкова глупава ли беше?
Той излезе от приемната и се натъкна на Олдрик който обикаляше неспокойно из коридора.
— Ваша светлост! Мога ли да ви предложа нещо освежаващо?
— Къде е нейната стая? — попита херцогът.
Олдрик застина.
— Ваша светлост… ъ-ъ-а… Ваша светлост…
— Да смятам ли, че е на втория етаж?
— Да — промълви икономът, ококорил очи.
Херцог Клейбъроу вдигна въпросително вежди.
— Петата стая отляво — прошепна Олдрик.
Ейдриън се отправи нагоре, вземайки по две стъпала наведнъж. Почука отчетливо на петата врата и после нахлу в стаята без да чака покана, защото знаеше, че ако самоличността му бъде разкрита, такава няма да има.
Никол беше само по долни дрехи. Върху леглото й имаше камари от коприна, шифон, тафта, кадифе, тюл вълна, кашмир и дори кожи, а из стаята бяха разпилени пера, панделки, дантели и други аксесоари. Навсякъде имаше отворени кутии с шапки и ръкавици. Подът трудно можеше да се забележи, защото бе безразборно осеян с увивна хартия. До дивана се издигаше купчина от дамски чанти във всички възможни размери, форми и цветове. Прочутата модистка мадам Лавие стоеше на колене и мереше подгъва на златистата копринена фуста на Никол. Други две жени седяха в стаята и усърдно шиеха. Всички те едновременно спряха работата си и зяпнаха херцога.
Първа си възвърна самообладанието Никол. Тя закри с ръце гърдите си, които се повдигаха над обточения с дантела корсет.
— Излез навън!
Ейдриън веднага разбра, че изобщо не е имала намерение да слиза долу при него.
— Всички да излязат. Веднага.
След секунда в стаята бяха останали само херцогът и неговата годеница.
С все още скръстени на гърдите ръце Никол отстъпи назад и изпомачка увивната хартия.
— Не е редно да си тук. Ще предизвикаш още по-голям скандал!
— Скандал. — Той се усмихна. — Всички ще си кажат, че това е скандална любов!
— О! Как можах да забравя каква игра играеш?
Ейдриън се усмихна отново. Макар да бе скрила гърдите си с ръце, вече бе успял да съзре пищната плът, която преливаше от корсета й, и тъмнорозовите зърна, които надничаха над златистата дантела.
— Колко смяташе да ме държиш долу, Никол?
— Завинаги!
Той се засмя зловещо.
— Това не е много благоразумно от твоя страна. — Отново я обгърна с поглед. При мисълта, че са сами, в нейната спалня, близо до леглото й тялото му запулсира.
— Трябва да си отидеш. Без друго ще се разчуе, че си нахлул в стаята ми — каза тя задъхано.
— Добре — отвърна Ейдриън и пристъпи към нея с решителна крачка. — Ще си помислят, че съм луд по теб, щом те преследвам дори в спалнята ти, забравил за благоприличието.
Никол бързо се премести от другата страна на леглото.
— Ти си луд!
— А ти, мила моя, си страхливка — каза той и отново пристъпи към нея.
— Не съм страхливка — процеди през зъби тя и стисна украсената с орнаменти табла на леглото. Гърдите й се вълнуваха от ярост. — Ти си страхливец! Да се промъкнеш зад гърба ми и да поискаш ръката ми от татко, след като вече ти бях отказала!
Ейдриън се закова на място. После се спусна към нея, сграбчи я и откопчи ръцете й от таблата на леглото. Тя изпищя. Той я разтърси и гърдите й изскочиха над корсета.
— Напротив — каза с напрегнат глас. — Всеки, който е достатъчно глупав да се ожени за теб, всъщност е истински смелчага.