— Далеч не съм задоволен.
Лицето й се изчерви. Отново беше скръстила отбранително ръце на гърдите си.
— Защо трябваше да идваш? За да посипеш сол в раните ми?
— Какви рани? — попита той сухо и се обърна с гръб към нея. Отново бяха сами и макар сега тя да бе облечена с халат, Ейдриън усети, че болката в слабините му се разпалва с нова сила. Той наля две чаши чай, Надяваше се, че ще успее да угаси пожара, бушуващ в тялото му.
— Знаеш какви! — просъска тя. — Защо държиш на този смехотворен брак? Напълно съм съгласна с онова, което каза — че би бил истински глупак, ако се ожениш за мен.
— Не съм казал това, Никол.
— Много добре знаеш, че не съм подходяща за херцогиня — продължи Никол, сякаш изобщо не го бе чула.
— Може би се подценяваш.
Тя се ококори.
Той спокойно отпи от чая си, без да сваля очи от лицето й. Това й позволи да се окопити.
— Ейдриън, защо настояваш да се оженим? Щом онова, което се случи помежду ни, е без значение за мен, тогава защо, по дяволите, ти му придаваш значение?
Той се сепна, но не от грубия й език. Нима онова, което се бе случило помежду им в библиотеката, наистина бе без значение за нея? Наистина ли беше искрена?
— Знаеш защо. Може да носиш дете от мен.
— Ако съм бременна, мога да си родя детето и без да се омъжвам за теб. Свикнала съм със скандалите. Един повече или по-малко няма никакво значение.
Сега бе негов ред да се намръщи.
— Не си мисли, че ще промениш решението ми. То е непоклатимо.
— Значи ще бъдеш женен за херцогиня, която не те желае — заяви хладно Никол.
— Заплашваш ли ме?
— Не те заплашвам. Съветвам те.
— Лъжеш — каза той невъзмутимо, макар че далеч не беше спокоен. Остави чашката и чинийката си. — И двамата добре знаем колко не ме желаеш. Доказа ми го само преди няколко минути.
Тя се изчерви, но не можеше да се разбере дали от гняв или от смущение.
— Може би тялото ми те желае, но аз не желая да се омъжа за теб!
Думите й улучиха сърцето му с безпогрешна точност и в него зейна болезнена рана. Нейното отношение към перспективата да се омъжи за него изобщо не се бе променило. Нямаше как да знае, че Франсис не му е баща, ако това въобще я притесняваше, но Ейдриън беше прекалено горд, за да й го каже, а освен това й нямаше доверие, за да й разкрие подобна тайна. Все още не. Не можеше да излага на риск репутацията на майка си.
— Наистина ли съм толкова отблъскващ?
Тя стоеше неподвижно, с пребледняло лице. Погледът й вече не бе гневен. Накрая отговори, като грижливо подбираше думите си.
Проблемът не е в това дали те намирам за отблъскващ или не.
— Смяташ ли, че съм отблъскващ? — настоя Ейдриън.
— Не.
Сега той стоеше неподвижен. Беше му трудно да сдържи усмивката си.
— Значи не съм чак такова страшилище. — Потърси с поглед очите й.
Устните й трепереха.
— Не ме принуждавай да правя нещо, което не желая!
— Никол, прекалено късно е.
— Не е късно. Можеш да се откажеш. Хората просто ще си кажат, че си възвърнал разума си!
Ейдриън усети отчаянието в гласа й и усмивката му се стопи. Каквато и да бе причината, Никол не бе променила решението си да се съпротивлява до край.
— Съветвам те да промениш решението си — каза хладно той.
— Не искам да се превръщам в жертва на благородното ти чувство за дълг.
— Ти беше пределно ясна — процеди през зъби Ейдриън. — Истината е, че аз безкрайно се уморих да слушам едно и също. И всъщност не ме интересува какво желаеш ти.
— Върви по дяволите! — изкрещя тя. — Интересуваш се само от себе си. Наистина си студен и безсърдечен, както смятат всички!
Ейдриън се засмя мрачно. Беше наранен, но по-силен от болката бе гневът, че го караше да се чувства така уязвим.
— Мислех да те поканя да излезем заедно довечера, но сега виждам, че това не е особено разумно.
— Наистина не е разумно — съгласи се Никол. — Щях да ти откажа. Нямам намерение да ходя където и да било с теб.
Ейдриън вече успяваше да сдържа гнева си само с огромно усилие на волята. Няма да я насилва да го придружи на бала. С тази своя очевидна враждебност, тя можеше да предизвика само нови клюки. Би било чудо, ако успееше да си придаде подходящ вид и да се държи както подобава на негова годеница и бъдеща херцогиня.
— Ще се видим в катедралата. — Той се отправи към вратата, но следващите й думи го накараха да се закове на място.
— Има да се надяваш!
Ейдриън бавно се обърна. Вече не можеше да крие гнева си.
— Аз не съм Пърси Хемпстед — каза той много бавно и много отчетливо. — Искам ясно да разбереш това.