Никол не помръдваше, сякаш дори не дишаше.
— Не съм двайсетинагодишно хлапе. Не съм заслепен от любов глупак Не си и помисляй, че можеш да ме зарежеш. Защото аз няма да подвия опашка, както е направил той. Ще те открия и ако трябва ще те завлека насила до олтара. Колкото и да крещиш. Какъвто и скандал да предизвикам.
Тя продължаваше да стои неподвижно. Той се усмихна предупредително.
— И никой няма да порицае поведението ми. Защото аз съм херцог Клейбъроу и защото съм мъж. Докато ти си само една жена, при това ексцентрична. Жена, която се нуждае от твърда мъжка ръка и от хубав бой, както ще си кажат всички.
Никол ахна.
— Всички ще одобрят действията ми — завърши безжалостно той. — А твоите ще осъдят.
— Презирам те — успя да промълви тя.
Ейдриън се усмихна мрачно.
— Ако желаеш такъв скандал, така да бъде. Аз ще си измия ръцете от цялата работа и ще те оставя да си сърбаш попарата. Не бих могъл да сторя нищо повече, за да те защитя.
— Върви си.
Той излезе от стаята без да й отговори. Беше прекалено ядосан, за да отговаря.
26
Херцог Клейбъроу беше неспокоен.
Днес бе сватбеният му ден.
Не беше виждал Никол от десет дни — откакто за последно я посети, за да я покани да го придружи на бала. Не бе имал желание да я вижда. Тя още веднъж му бе показала чувствата си пределно ясно и бе взривила собствените му чувства, нещо, което се случваше при всяка тяхна среща. Много по-безопасно бе да се държи на разстояние от нея, докато не се оженят.
За битката, която го чакаше след това, не смееше дори да си помисли.
Последните десетина дни херцогът бе прекарал изцяло в Лондон. За това кратко присъства на три домашни събирания, два бала, една разходка с лодки и едно пищно соаре. Всички в Лондон бяха изумени, че само за седмица той бе приел повече покани, отколкото за цяла година. А той не само се бе появил на тези места, но и стоя там с часове, общува с останалите гости и изобщо се държа изключително очарователно. Като се има предвид колко затворен и саможив човек беше, сегашното му необичайно поведение бързо се превърна в най-обсъжданата тема в обществото.
Но природата на Ейдриън не се бе променила. Не беше започнал да се интересува от светския живот повече от преди. Всъщност изгаряше от нетърпение да се прибере у дома в Клейбъроу, където го чакаше много работа. Останал бе в Лондон само заради Никол.
Опитваше се да изгради ново начало за тях двамата. Естествено, могъществото му от край време го правеше предпочитан гост, но все пак заради очевидното си безразличие към светския живот не беше особено популярен. В края на тези десет дни той вече беше популярен. А тази популярност скоро щеше да се пренесе и върху съпругата му.
Злонамерените слухове също бяха секнали. Шушуканията за това колко е непристойно да се женят толкова бързо затихваха. Новите слухове бяха точно такива, каквито херцогът искаше и каквито сам бе предизвикал. Когато го поздравяваха за годежа му, той проявяваше нужния ентусиазъм, фактът, че човек като него показва открито чувствата си, сам по себе си беше достатъчен да заблуди всички. Освен това клюката за нахлуването му в спалнята на Никол се беше разпространила със скоростта на мълния. И този път слуховете бяха в негова услуга.
Навсякъде, където отидеше, хората говореха за тях двамата. Миналата вечер на соарето у Ейвъри беше подслушал разговора между три негови познати дами.
— Потресаващо — заяви лейди Брадфорд. — Той направо изгонил мадам Лавие, за да останат насаме!
— Скандално — додаде разпалено лейди Смит-Реджис. — Трябва да е луд по лейди Шелтън, за да забрави благоприличието до такава степен!
— Представете си какво е да си обект на такъв интерес от страна на херцога? — каза лейди Талбот. — Това трябва да е любов!
Ейдриън бързо се отдалечи, за да не забележат, че ги подслушва. Беше напълно доволен.
Не беше така доволен следващия следобед, когато реши да посети клуба си на Джеймс Стрийт. Щом влезе в любимото си заведение, той тутакси забеляза как всички разговори внезапно секват.
Обикновено другите членове на клуба го поздравяваха учтиво, а после преставаха да му обръщат внимание, защото знаеха, че предпочита уединението. Ейдриън мрачно се запита какво ли е променило така рязко отношението на старите му приятели към него. Едва ли можеше да се надява, че това няма нищо общо с годежа му.
Скоро всичко се изясни. Граф Рейвънсфорд, когото познаваше по-добре от повечето останали лордове, се приближи към него.