— Мога ли да се присъединя за малко към теб, Ейдриън? — попита го Джонатан Линдли.
Изненадан, Ейдриън кимна. Скоро му стана ясно, че графът не е седнал при него току-така.
— Какво искаш да ми кажеш, Джонатан?
— Няма да ти хареса — предупреди го тихо Линдли.
Ейдриън му махна с ръка в знак да продължи.
— Никол ми е като дъщеря, затова ще ти кажа какво научих току-що. Двама от членовете на клуба са се хванали на бас.
Херцогът се сепна.
— Какъв бас?
— Бас, който се нуждае от опровержение. Лорд Хортънс и лорд Кимбърли са се обзаложили, че годеницата ти ще ти роди дете още преди да са минали девет месеца от сватбата.
Ейдриън застина. Лицето му остана спокойно, сякаш изсечено от гранит, но в гърдите му кипеше ярост. Когато се почувства способен да говори, той благодари на Рейвънсфорд за информацията. Миг по-късно си тръгна.
Същата вечер откри Хортънс в дома му, докато той се приготвяше да излиза. Срещата бе кратка, защото Ейдриън премина направо по същество и с един добре премерен удар изби няколко зъба на лорда. После му отправи заплаха, която Хортънс прие съвсем сериозно и му се извини.
Същата участ сполетя и лорд Кимбърли.
Нови слухове, нов скандал, ала всички бяха на страната на херцога. Той беше действал доблестно, за да защити репутацията на Никол, а другите двама джентълмени без друго имаха славата на негодници. Освен това дамите не спираха да възклицават, че всичко това е толкова романтично!
През изминалата седмица единствено срещата с маркиз Стафърд — бащата на Елизабет не завърши добре.
Ейдриън сам беше отишъл да го посети с надеждата да му обясни някак онова, което щеше да бъде непонятно за опечаления баща. Стафърд още стоеше затворен в дома си и тъгуваше безутешно. Нямаше как да знае за годежа на Ейдриън, защото след погребението не се бе виждал с никого. Макар да не приемаше посетители, той прие Ейдриън, защото му беше като син, а и още от дете беше сгоден за дъщеря му.
— Няма да те питам как си, Джордж — каза тихо Ейдриън.
— Недей. — Стафърд беше измършавял и измъчен. Очите му бяха зачервени. — Не мога да спра да скърбя, а бих искал да мога.
— Знам, че е банално, но след време ще можеш да си спомняш за нея без толкова болка.
— Не — поклати глава маркизът. — Грешиш. Тази болка никога няма да си отиде.
Ейдриън замълча. Чувстваше се ужасно неудобно. Как да каже на този човек, че се жени за друга толкова скоро след смъртта на Елизабет? И все пак трябваше да му го каже лично, преди Стафърд да е научил новината от другаде.
— Джордж, Елизабет липсва и на мен. Винаги ще ми липсва.
Маркизът се разрида, после с огромно усилие се овладя.
— Знам.
Ейдриън затвори очи. В действителност сега му беше ужасно трудно да си представи Елизабет, колкото и да я обичаше, колкото и да бе опечален от смъртта й.
— Тя е щастлива, Джордж. След толкова много болка, сега е намерила покой. Ако има рай, тя сега е там.
Маркизът отново заплака. Ейдриън му подаде кърпичка. Чудеше се дали все пак не трябва да си замине и да остави Стафърд да научи за женитбата му постфактум.
— Да — каза накрая с треперещ глас маркизът. — Елизабет е на небето. Никой не заслужава повече от нея да отиде в рая.
Когато изминаха няколко минути и той се поуспокои, Ейдриън заговори.
— Джордж, трябва да ти кажа нещо. Ужасно съжалявам, че ти се натрапвам, и то в толкова неподходящ момент. Повярвай ми, ако имаше друг начин, не бих нарушавал скръбта ти.
— Ейдриън, скъпо момче, ти си винаги добре дошъл тук.
Ейдриън потръпна. За момент го обзе чувство за вина, каквато не бе изпитвал от онази безумна вечер в библиотеката с Никол. После внезапно видя Елизабет. Видя я съвсем ясно, сякаш бе жива. Стоеше в стаята срещу него, усмихваше му се и го гледаше с любов. На лицето й нямаше и следа от обвинение за измяната му. Херцогът разтвори широко очи и изопна шия, но това бе само плод на въображението му, призрачна халюцинация. Образът вече си беше отишъл. А като по чудо, с него си бяха отишли и угризенията.
Той заговори с усилие. Чувстваше, че е длъжен да бъде откровен със Стафърд, макар да знаеше, че ще го разстрои. Вярваше в благородството му и се надяваше, че във всички случаи е най-добре да каже истината.
— В собствената си мъка аз подирих утеха в обятията на друга жена.
Стафърд го погледна, после каза:
— Разбирам. Какво значение има? Ти си мъж. Не се обвинявай.
— Не мисля, че разбираш, Джордж. Другата жена не ми е любовница, не е и уличница.
Стафърд изглеждаше озадачен.
— Тя е неомъжена млада дама и аз трябва да се оженя за нея.