Докато вървеше към него, тя избягваше погледа му. Пристъпваше с високо вдигната глава, а устните й бяха стиснати в мрачна, упорита гримаса. Не го погледна и когато се спря до него пред олтара. Когато дойде време да каже обета, не пророни и дума. Ейдриън, който държеше ръката й, я стисна много, много силно — предупреждение, че ще я подчини на волята си, дори ако тя продължи с глупавия спектакъл, който разиграваше. Тогава Никол, за негово облекчение, проговори. Но за него вече бе твърде късно да обуздае гнева си.
Сега те бяха съпрузи.
И всички в Клейбъроу Хаус бяха разбрали, че младоженката, меко казано, не е щастлива от този факт.
Студена, непроницаема маска отдавна бе сменила учтивата усмивка на херцога. Беше му дошло твърде много. Не го интересуваше, че са прекарали по-малко от час на собствения си сватбен прием. Колкото по-дълго седеше до булката, която с каменна физиономия отказваше да яде, да пие и дори да говори, толкова по-опасен ставаше гневът му. И толкова по-безуспешни — усилията му да го овладее.
— Тръгваме — каза й той рязко.
— Сега?
— Да. Веднага.
Той се изправи, сграбчи я за ръката и я повлече със себе си.
— Нека поне да се преоблека.
— Сега ли се сети за приличието? Не мислите ли, че е малко късно… уважаема съпруго?
Никол се наежи.
— Има още цели часове, докато разрежат тортата.
— Не давам и пукната пара.
— Това е очевидно — каза тя и го погледна многозначително.
— Не мога да разбера какво целиш с тази двойна игра. Защо се опитваш да протакаш? Ясно е, че в момента не си на върха на щастието.
— Защото е по-добре да остана тук, отколкото да тръгна с теб.
Ейдриън се изсмя студено.
— Ах, ето какво било. Опитваш се да отложиш неизбежното. Страхуваш се да останеш насаме с мен и да изневериш на себе си?
— Не — каза тя през зъби. — Просто искам да отложа най-неприятното — нашето бъдеще.
— Ако продължаваш да ме дразниш по този начин, ще ти се случи нещо повече от неприятно.
Очите й се разтвориха широко.
— Заплашваш ли ме?
— Разбирай го, както искаш.
Ейдриън отново я сграбчи за ръката и я задърпа след себе си. Тя започна да се съпротивлява и той се обърна към нея с едва сдържана ярост.
— Не направи ли достатъчно сцени за днес? Трябва ли пак да започваш?
— Ти правиш сцени — изсъска тя, но спря да се бори с него.
Ейдриън престана да й обръща внимание. Отведе я да се сбогуват с близките си. Докато излизаха обаче, непрестанно ги спираха гости и им пожелаваха щастие. Много от тях трудно прикриваха откровеното си любопитство към резервирания младоженец и враждебно настроената булка. В мига, в който най-после се озоваха навън, херцогът буквално хвърли съпругата си в каретата на Клейбъроу.
Тя седна в самия ъгъл на купето. Ейдриън се настани срещу нея, като се стараеше да не й обръща внимание, макар да й бе толкова ядосан, че наистина му идеше да я удуши. Сетне даде знак на кочияша да тръгва.
Никол продължаваше да не продумва и дума. Ейдриън беше вбесен от държанието й пред каймака на британското общество. Бе положил страшни усилия да спре мълвата за тях, изгуби ценно време да ходи по глупави забави и безсмислени балове, да се старае да се хареса на скучни дами и раболепни господа и да се държи като полудял от любов наивник. Без съмнение сега всички го смятаха за пълен глупак, омагьосан от жена, която открито го презира. Само за няколко часа Никол бе унищожила всичко, постигнато от него в последните дни. Всичко, което бе направил единствено заради нея.
— Надявам се, че си доволна от себе си — каза той.
— Защо трябва да съм доволна от каквото й да било точно в този ден?
Беше седнала възможно най-далеч от него, в противоположния ъгъл на каретата. Колкото и да бе ядосан, Ейдриън не можеше да не забелязва колко поразително изглежда в сребърната си сватбена рокля и с тази черна като абанос коса, която се спускаше по раменете й. Той изпъна дългите си крака с небрежно движение, което прикриваше растящата му напрегнатост.
— Съветвам те да преосмислиш отношението си. Сега си моя съпруга. Този факт не може да бъде променен — поне докато съм жив. Или ти доставя удоволствие да предизвикваш скандали?
Тя го погледна ядосано.
— Знаеш, че това не е вярно.
— Напротив, мисля, че ти достави истинско удоволствие днес да правиш сцена след сцена.
Беше сигурен, че тя се е наслаждавала на унижението му. Заля го нова вълна гняв, но той положи възхитителни усилия да я подтисне.