— Това е икономката, мисис Вийг. Тя ще ти покаже твоите покои.
Никол успя да кимне на жената със сурово лице и униформа, която безмълвно я чакаше до стълбите. Ейдриън помоли мисис Вийг да ги остави за малко насаме и тя се подчини начаса.
Никол осъзна, че помещението, в което се намираха — фоайето — е по-просторно от повечето бални зали. Таванът му бе няколко етажа висок. Подът бе облицован в зелен и напръскан в златно мрамор. Огромни бели колони се издигаха до тавана. По върховете им бяха изваяни голи ангели. Това ли беше домът на Ейдриън?
Нима това сега бе и нейния дом?
— Утре ще те разведа из къщата — каза той.
Тя се обърна към него и го погледна.
— Тъй като вече е късно, ще вечеряме в стаите си след малко.
Никол се втренчи в него, като още се мъчеше да свикне с идеята, че сега тя е херцогиня Клейбъроу — една от най-високопоставените аристократки в цяла Англия.
— Ще се кача горе след около половин час — каза той. — Очаквам да бъдеш готова. Достатъчно време ли ти давам?
Думите му я сепнаха. Видя, че Ейдриън я наблюдава внимателно и се опитва да разчете мислите й. Преди да успее да му каже да не си прави труда да я притеснява тази нощ, той повика икономката, която се появи веднага. Без да каже и дума повече, херцогът се оттегли.
Лицето на мисис Вийг се смекчи.
— Елате насам. Багажът ви вече е качен горе.
Никол я последва. Постепенно я завладя тревога. Как ще се справи с дом като този, който при това бе само една от многото фантастични резиденции на Ейдриън? Как ще може да наглежда такъв огромен персонал? Та тя дори не знаеше откъде да започне! Внезапно изпита съжаление, че образованието й не бе по-традиционно — че бе отказала да си направи труда да изучи по-основно управлението на едно домакинство.
Погледът й се стрелна нагоре по безкрайните извити стълби, докато ръката й се плъзгаше по гладките перила от тиково дърво. Стъпалата бяха покрити с червена пътека със златни ивици по края. От стените я гледаха големи картини, някои от тях пейзажи, други — портрети, повечето рисувани от прочути майстори.
Не спряха на втория етаж.
— Тук има повече апартаменти, но покоите на Негова светлост и вашите са на третия етаж — обясни мисис Вийг.
Думите на икономката рязко върнаха Никол към настоящето и към проблема, с който предстоеше да се сблъска. След половин час Ейдриън щеше да бъде пред вратата й. Стомахът й се преобърна, пулсът й се ускори. Само да можеше да разчита, че ще успее да овладее желанието си към него. На това обаче тя изобщо не можеше да разчита, защото колкото и да бе ядосана от преживяното през деня и от Ейдриън, нямаше как да отрече, че той е най-възхитителният мъж, който някога бе виждала.
Но щеше да умре от срам, ако Ейдриън постигнеше своето тази нощ.
Най-после влезе в спалнята си през внушителната дневна, която бе цялата в розов и бял тюл. В ляво имаше кабинет със стени на вишневи райета, два просторни килера и дрешник. Всички стаи бяха в розово и бяло, дори мраморният под на банята бе в бледорозово. Никол с тъга си помисли, че това вероятно е бил любимият цвят на Елизабет. Помисли си, че всеки път, когато влиза в тези стаи, ще си спомня за мъртвото момиче, за любовта на Ейдриън към нея и за мъката му. Ейдриън, който сега бе неин съпруг, но не защото тя бе избрала това.
Никол изведнъж намрази розовото.
Пет прислужнички, сред които и нейната Ани, трескаво разопаковаха багажа й. Само два от петте й куфара бяха още неотворени. Останалите й вещи щяха да пристигнат по-късно през седмицата.
Сега вече я обземаше нещо повече от тревога. Почувства се отчайващо нещастна и потрепери.
— Благодаря — каза тя на прислужничките и икономката. — Това е достатъчно. Мога да се справя с останалото по-късно. — Искаше да остане сама.
Всички се обърнаха и я погледнаха шокирани. Изключение направи само Ани, която гледаше с ококорени като на кукумявка очи, откакто бе влязла в замъка. Най-накрая икономката проговори с любезен, но предупредителен тон.
— Имаме достатъчно прислуга за тази работа, Ваша светлост. Когато поискате нещо, само позвънете.
Никол кимна.
Мисис Вийг отпрати всички прислужнички без Ани.
— Ще желаете ли нещо друго?
— Само вана.
— Приготвена е — отговори тя. — Тогава лека нощ.
Никол се почувства объркана и замаяна. Тялото й потъна в леглото — огромно, покрито с балдахин и завеси легло, което изглеждаше на няколко столетия. Кувертюрата беше от гладко бледорозово кадифе. Изведнъж Никол забеляза прозрачната бяла нощница за първата й брачна нощ, разстлана на леглото. След по-малко от половин час Ейдриън щеше да дойде, решен да получи полагаемото му се като неин съпруг.