— Да знаете случайно къде е Ейдриън? Искам да кажа — тя се изчерви, — къде би могъл да бъде Негова светлост?
Мъжете не помръднаха и грешката й не предизвика дори и най-незабележима усмивка. Отговори й по-възрастният.
— Още не е излизал, Ваша светлост. Можете да проверите в кабинета му или в зелената библиотека.
— А къде се намират тези стаи?
— Кабинетът е по коридора, десетата врата вляво. Зелената библиотека се намира горе на третия етаж, вратата след неговата стая. На всеки етаж има библиотека — обясни той, като видя въпросителната й физиономия.
Никол се запъти към кабинета на Ейдриън. Двете лъскави червени врати бяха затворени. Вече цялата трепереше. Представи си как Ейдриън става от писалището си, за да я прегърне страстно. Колко съм глупава, тръсна глава тя и почука.
Цяла сутрин херцогът се опитваше да прегледа няколко сметки, но без особен успех. Обикновено той прекарваше началото на деня на открито, яздейки из имението си. Тази сутрин обаче, след като остави младата си съпруга да спи сгушена под кадифените завивки, бе решил да поработи в кабинета си — и да я изчака.
Винаги ставаше рано и този ден, въпреки безсънната нощ, не направи изключение. Съмняваше се дали бе успял да поспи повече от час-два. Но не се чувстваше изморен. Напротив, свежестта, която пулсираше във вените му, трудно можеше да бъде сбъркана.
Тя се дължеше на съпругата му.
Неговата съпруга.
Цяла сутрин Ейдриън бе опитвал вкуса на тези думи — безмълвно, но с огромно задоволство. Не можеше да спре да мисли за Никол. Вместо да стихне, лудостта му по нея се бе увеличила стократно. Но какво значение имаше това? Сега тя му принадлежеше. Можеше да бъде колкото си иска луд по нея.
Дали е омекнала след невероятната нощ, която бяха споделили? А може би с настъпването на деня отново е станала опърничава и горда? Дали ще възобновят войната или ще сключат примирие?
При лекото почукване на вратата той скочи на крака, разпилявайки купчина листа от писалището си. Наведе се да ги събере, с пълното съзнание, че пред вратата стои Никол и че причината за припряността му е тя. Реши да оправи бъркотията по-късно и просто хвърли хартиите на писалището — неговото писалище, което винаги бе спретнато и подредено. Сетне бързо прекоси кабинета си и разтвори двукрилата врата.
Когато погледите им се срещнаха, лицето на Никол пламна. В първия момент никой от двама им не проговори. Мълчаха и се гледаха, може би в опит да отгатнат взаимно настроенията си.
— Добро утро — каза Никол.
— Добро утро — отговори приветливо Ейдриън. Трудно му бе да скрие чувствата от гласа си, чувства, които не смееше да анализира. Цветовете обаче бяха там, всички цветове на дъгата, и никога не бяха блестели толкова ярко…
Когато осъзна, че тя стои в коридора, той бързо отстъпи назад.
— Влез, моля.
— Благодаря.
Ейдриън затвори вратата след нея и си каза, че тя е най-възхитителното същество, което някога бе виждал. А това жълто — ясно, ярко жълто — й стоеше фантастично. Топази, реши той. Трябва да й купи топази.
Никол отиде до средата на стаята, обърна се усмихна неуверено, някак принудено. Ейдриън също успя да й се усмихне. Никой от тях не бе извадил сърцето си на показ, разбра той. Но забеляза и че тя не бе онази истерична Никол, която познаваше. Днес и тя като него се опитваше да бъде внимателна и учтива. Това само по себе си показваше, че има известно примирие.
— Добре ли спа? — наруши той накрая задълбочаващото се мълчание. Тя бе толкова близо до него, че не можеше да не я желае, да не тръпне от възбуда. Беше му топло, в стаята също бе топло. Запита се как ли би реагирала, ако я сграбчи в прегръдките си и я люби тук, на канапето.
— Да. Не. Всъщност не — този път тя се засмя леко и звънливо. Неговата усмивка също вече беше сърдечна.
Погледите им се сключиха. Никол първа нервно отклони своя.
— Исках само да ти кажа здравей.
— Радвам се.
Тя завъртя глава и отново се вгледа в очите му. Ейдриън почувства как се изчервява и на свой ред отмести поглед. Ами ако Никол се досещаше за истината? Ако се досещаше, че иска от нея да му се покори, че искаше дори нещо повече от това?
— Искаш ли да се запознаеш с прислугата?
— О, да — отвърна ентусиазирано тя.
Ейдриън я прикани с жест да се приближи, сетне отвори вратата и й направи път.
— След като те представя — каза той и отново остро усети чувственото напрежение помежду им, — трябва да изляза, за да се погрижа за някои неща, които от доста време бях изоставил.