Никол облиза устни. Никога повече нямаше да бъде неподвластна на неговата близост, неговата топлина, неговите желания.
— Какво би искал да направя за теб?
— Ах, нима има нужда да ме питаш?
Тя се изчерви при спомена за нещата, които той я бе съблазнил да стори през нощта, тяхната втора нощ на екстаз — неща, които не биха минали и през ума на една почтена дама.
Той я погали с пръст по бузата.
— Простете ми, скъпа съпруго. Губя си ума, щом съм с вас.
На Никол й прималя от удоволствие.
— Искаш ли да се кача и да се преоблека по-официално? — попита я Ейдриън, вече сериозно.
Тя поклати глава.
— Така те харесвам повече.
Той се усмихна и в отговор тя също му се усмихна. За пръв път бяха постигнали разбирателство помежду си.
Всяка вечер се хранеха в официалната трапезария — събитие, което минаваше в пълно мълчание. Масата бе за осемдесет човека. Разделена на такова огромно разстояние от съпруга си, Никол не се и опитваше да поддържа разговор с него. Можеше най-много да му хвърля дискретни — и не толкова дискретни — погледи, или да улавя неговите, които с напредването на вечерята ставаха все по-горещи. В края на седмицата тя се реши и настоя да започнат да вечерят в някоя по-малка стая. Ейдриън остана изненадан от молбата й, но изглеждаше доволен от идеята. Оттогава вечеряха в един от по-малките салони на първия етаж. Ала въпреки че разговорите вече бяха възможни, пак не изобилстваха. Между двамата просто имаше твърде много напрежение.
Защото й двамата знаеха какво ги очаква след вечеря. Нощ на огнена страст, на пълно отдаване, без свян и задръжки.
В края на първата седмица Марта, Реджина и Джейн посетиха Клейбъроу, след като Никол ги увери, че изобщо не е неудобно и че няма да бъдат приети като неканени досадници. Искаше й се да изтича и да ги посрещне още на прага, но се овладя, защото се стараеше да се държи както подобава на новото й положение. Вместо нея трите дами бяха посрещнати от Удуърд, който ги отведе в музикалния салон. Минутка по-късно Никол се присъедини към тях.
Беше облечена в златиста рокля от изключително скъп плат, с права и предизвикателна кройка по последна мода. Носеше и подаръка, който й бе дал Ейдриън миналата нощ — поразителен комплект бижута от инкрустирани с диаманти топази. Косата й бе вдигната високо в елегантна прическа. Трите й гостенки я зяпнаха като онемели.
Никол се втурна към тях сияеща.
— Мамо! Реджина! Марта! Толкова се радвам, че дойдохте!
Прегърнаха се топло. Първа успя да дойде на себе си Марта.
Погледът й бавно обходи Никол, след това мебелите.
— Боже, боже — каза тя с усмивка. — Отива ти да бъдеш херцогиня.
Никол се изчерви от удоволствие.
— Струва ми се, че трябва да поддържам външния си вид на ниво — тя посочи роклята си. — Досега обаче нямаше кой да забележи старанията ми, като не броим прислугата.
— И съпруга ти — каза Марта.
— Той става с изгрева и излиза почти веднага. Връща се следобед и се затваря в кабинета си, докато не стане време да се преоблече за вечеря.
Не се оплакваше, напротив — думите й бяха изречени с усмивка. Джейн също се усмихна.
— Да не би чувствата ти да са се променили, Никол?
— Бях истинска глупачка! — извика Никол пламенно. — Как можах да се противя на този брак!
— Значи си щастлива?
Никол прехапа устни.
— Не ми остана никаква гордост. Но трябва да призная истината. Аз съм не просто щастлива, аз съм луда от щастие!
Марта стана и се хвърли на шията й.
— Толкова се радвам!
— Скъпа, толкова съм щастлива за теб! — извика развълнувано Джейн и също я прегърна.
Реджина я гледаше с широко отворени очи. Никол помръкна.
— Аз също се радвам за теб — каза Реджина и прекрасните й златисти очи се напълниха със сълзи.
— О, Рай — извика Никол. — Мразех да се карам с теб, наистина!
— Аз бяха егоистка, не ти — отвърна разтреперана Реджина. — Не беше ти виновна, че татко настояваше да изчакам с омъжването.
— Но аз трябваше да те разбера какво изпитваш — възпротиви се Никол. Те се хванаха за ръце.
— Влюбена ли си? — прошепна Реджина.
— Да — отвърна тихо Никол. — Да, влюбена съм!
Усмивки озариха лицата на двете сестри и те възторжено се прегърнаха.
Когато всички седнаха, Никол се обърна към Джейн.
— Мамо, как е татко?
— Добре е. И ще бъде много радостен, когато му разкажа колко си щастлива!
— Съжалявам, че се карах с него. Той беше прав — както обикновено — като ме накара да се омъжа за Ейдриън. Това е най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало!