— Защо не му го кажеш сама? — попита доволна Джейн. — Ти му липсваш, скъпа. Освен това постоянно се тревожи, че е сбъркал.
— Ще му напиша писмо преди да тръгнете — реши Никол. — Моля те, кажи му да ми дойде скоро на гости.
Разговорът се насочи към брака на Никол и задълженията на една херцогиня. Накрая Никол каза:
— Струва ми се, че след време Ейдриън може истински да ме заобича. А дори това да не стане, мисля, че поне ще бъдем приятели. Той е мил и ме уважава. Внимателен е. Всъщност, дори ми се струва, че всячески се старае да ми достави удоволствие. — Тя отново се изчерви от щастие.
— Ти на него също, очевидно — посочи Марта, която още не можеше да възприеме елегантността и изисканите маниери на приятелката си.
— Да, така е — отговори Никол и отново се изчерви — този път от ярките спомени за това как се стараеше да му достави удоволствие в леглото. Нямаше никакво съмнение, че в това начинание се представяше успешно и че много бързо придобиваше уменията на куртизанка. Тази нощ най-после бе намерила у себе си смелост да направи това, за което копнееше от самото начало — да боготвори тялото му с дланите и устните си, както той бе боготворил нейното. И след това Ейдриън дълго я бе притискал в прегръдките си.
— Нямам търпение да започнете да излизате заедно — каза Реджина със задоволство. — Нямам търпение да се появите в обществото! Ако бях на твое място, щях просто да смажа всички, които някога са се заяждали с мен!
— Няма да бъде като последния път, нали? — горчиво каза Никол. Ненавиждаше дори мисълта за своето поведение в деня на сватбата и за начина, по който бе унизила Ейдриън пред всички гости. Не можеше да повярва, че той не й се сърди.
— Надявам се! — възкликна Марта. — Горкият херцог отнесе доста подигравки, но щом хората видят, че ти си се променила, ще спрат да му се присмиват.
— Да му се присмиват? Какво имаш предвид?
Марта стрелна с очи Джейн, която явно не знаеше нищо и ги гледаше любопитно, и Реджина, която бе в течение на всичко.
— О, скъпа, естествено че не знаеш. Няма значение, Никол, по-важно е, че ти и той започвате да се разбирате страхотно.
— Разкажи ми — настоя Никол, стиснала упорито и мрачно устни. Марта не искаше да говори.
Реджина обаче настоя.
— Тя трябва да знае! И ти да беше на нейно място, непременно щеше да искаш да узнаеш!
Марта въздъхна.
— Седмицата преди сватбата той беше най-очарователния и мил мъж на света! Нямаше начин хората да не забележат промяната, защото преди той не криеше безразличието, дори отегчението си, от светската върхушка. Помниш ли как ти бе обещал да се прави на болен от любов по теб? Е, трябва да ти кажа, че изигра ролята си превъзходно! Всички само за това говореха — колко лудо влюбен бил херцогът и как причината за тази драматична промяна у него си ти. Наистина, всички единодушно смятаха, че е скандално да се бърза толкова със сватбата, но никой не се съмняваше, че това се прави в името на любовта.
— О, не! — изпъшка Никол. Марта отново въздъхна.
— За нещастие, на сватбата твоят гняв към херцога беше повече от очевиден. Това промени мнението на хората. Всички започнаха да говорят, че истинска любов наистина има, но само от страна на херцога. Беше ясно, че ти не отвръщаш на чувствата му. Това стана основна тема на всички разговори.
Никол се ядоса, ядоса се на сплетните, и още повече — на себе си. Как бе могла да унизи Ейдриън по такъв начин! Той бе изпълнил обещанието си. Беше я защитил, беше пресякъл злостните приказки, превърнал бе скандалния им брак в приемлив, дори повече от приемлив, ако се съдеше по думите на Марта. А тя бе разрушила всичко, постигнато от него, с един замах, беше го наранила жестоко, макар и неволно. Незабавно трябваше да поправи грешката си. Още при първата им поява в обществото щеше да се постарае у никой да не остане съмнение, че новата херцогиня е лудо влюбена в съпруга си.
— Не исках да те разстроя — каза Марта.
Никол не отговори. Мислите й се бяха върнали към първата им брачна нощ и към кръвта по чаршафа, която откри на сутринта. Тогава не бе успяла да измисли по-правдоподобно обяснение от това, че Ейдриън вероятно се е порязал. Сега обаче й хрумна поразителна идея. Дали той отново не се бе опитал да я зашити? Дали не бе изцапал с кръв чаршафа нарочно, за да не разбере никой, че не е била девствена? Слугите имаха ужасния навик да клюкарстват за своите господари. Ако на чаршафа не бе имало петно, всички в къщата щяха да разберат. Скоро някоя прислужница щеше да го каже на своя позната от друго имение. После новината щеше да стигне до ушите на нейната господарка и накрая вече всички щяха да говорят само за това.