Никол вече бе сигурна, че Ейдриън е изцапал чаршафите й. Нямаше начин да се пореже, докато е в леглото с нея. Беше го направил, за да я защити. Сърцето й щеше да се пръсне от любов към него.
Гостенките на Никол останаха да пренощуват. Всички прекараха чудесна вечер с много смях и добро настроение, дори херцогът, който искрено се наслаждаваше на приятелството, царящо между дамите. Графинята, Реджина и Марта си тръгнаха на следващата сутрин. След като ги изпрати, Никол обу бричовете и ботушите си и веднага се отправи към конюшнята. Вече никой не обръщаше внимание на дрехите й. Първия път, когато излезе да язди, всички бяха шокирани от облеклото й. Прислужниците я гледаха с ококорени очи, портиерите зяпнаха, Удуърд пребледня, а конярите премигаха и бързо отместиха погледите си. Да, не се бе почувствала никак комфортно. Но се бе оправила, всички останали — също.
От херцогините навярно се очакваше да яздят с дамско седло както повеляваха светските норми. Ейдриън обаче й беше казал да прави каквото й харесва — а да препуска, възседнала кървавочервения си жребец бе едно от нещата, които харесваше най-много.
Управителят на конюшнята я очакваше. Никол му махна за поздрав и се усмихна. В отговор О’Хенри също й се усмихна. И той бе с бричове и ботуши, но неговите бяха изцапани и износени, а изтърканата му зелена шуба определено бе виждала и по-добри времена.
— Добрутро, Ваша светлост — поздрави той и изведе оседланите коне. — Мислех, че днеска няма да дойдете.
— Да пропусна да пояздя Зевс? Никога!
Яхнаха конете и потеглиха. Никол бе в приповдигнато настроение, тъй като нейният свят бе станал почти съвършен. Единственото, което му липсваше, бе любовта на нейния съпруг, но тя все повече се убеждаваше, че наистина е напълно възможно един ден да има и нея.
Час по-късно те излязоха на един черен път. Наоколо не се мяркаше никой и мистър О’Хенри се обърна към нея с широка усмивка.
— Хулиган иска да го пусна да тича на воля. Мислите ли, че ще можете да ме стигнете, Ваша светлост?
Никол се засмя. Мистър О’Хенри вече знаеше, че е отлична ездачка и беше спрял да се безпокои за нея още при първото им излизане заедно.
— Въпросът е дали ти ще можеш да ме настигнеш — предизвикателно отвърна тя, прилепи се до шията на жребеца си и двамата полетяха по пътя в стремглав галоп.
Конете им се изравниха и препуснаха един до друг с оглушителен тропот, устремени с всички сили напред. Състезаваха се грива до грива в продължение на една-две мили, докато внезапно насреща им се зададоха трима мъже. Водени от една и съща мисъл, Никол и О’Хенри дръпнаха юздите и намалиха рязко ход, за да не причинят инцидент или да опръскат с кал лицата на пешеходците.
Тримата мъже ги наближиха и Никол видя, че са млади, дрипаво облечени и с раници на гръб.
— Работници от фермите, които са останали без работа — предположи тя. Вероятно всичко, което притежаваха, беше на гърба им. Сърцето й се сви от жалост. Времената наистина бяха тежки за низшите класи.
— Безпътни пройдохи, ако ме питате мене — изсумтя О’Хенри. — Щом човек иска да работи, все може да си намери нещо. Да не сте им дали никаква милостиня, Ваша светлост.
Никол нямаше пари, иначе с радост щеше да им предложила някоя и друга лира. Внезапно единият от мъжете я погледна право в очите и тя бързо извърна глава. Погледът на червенокосия беше дързък и груб. И прекалено заинтригувани от вида й.
Тройката внезапно се умълча. Никол не погледна повече към тях, обзета от внезапен смут. Усещаше обаче, че те продължават да наблюдават нея и управителя на конюшнята.
— Карайте право покрай тях — каза тихо О’Хенри и пришпори коня си в тръс.
Никол тъкмо се канеше да направи същото, когато червенокосият сграбчи поводите на коня й. Очите й щяха да изхвръкнат от ужас.
— Здрасти, момиче. Хубав кон имаш.
— Пуснете го, ако обичате — каза Никол спокойно, Не желаеше да предизвиква скандал и се надяваше, че това ще се окаже само молба за милостиня.
— Да ти се намират една-две лири? — попита мъжът с широка усмивка, която разкри дупките във венците му.
— Пусни я — каза О’Хенри. Той бе подминал групата, но сега обърна коня си и се приближи към Никол. Наложи му се рязко да дръпне юздите, тъй като един от мъжете стъпи пред него, за да му попречи за продължи.
— Моля ви — каза Никол. — Нямам никакви пари. Както виждате, не нося дамската си чантичка.
— Не носела дамската си чантичка, момчета — захили се червенокосият.