Когато Изабел влезе, Ейдриън стана от писалището си и й се усмихна. Тя обаче не можа да отвърне на усмивката му.
— Как си, мамо? Каква странна бележка. Молиш ме да те приема?
Държеше се така, сякаш нищо не се е променило. В сърцето й трепна плаха надежда. Очите й изведнъж се замъглиха от сълзи.
— Не исках да ти се натрапвам.
— Никога не си се натрапвала — каза той някак остро. След това заобиколи писалището. — Нещо не е наред. Какво?
Изабел попи сълзите си с носна кърпичка и се взря в сина си.
— Ейдриън — попита тя тихо — да разбирам ли от държанието, ти, че вече не ми се сърдиш?
— Може би е по-добре да седнеш — отвърна Ейдриън и я отведе до един стол.
— Още ли си ми сърдит?
Той я погледна.
— Мамо, не биваше да криеш от мен истината за Франсис и Ейдриън Стоун, не и след като станах достатъчно голям, за да мога да те разбера. Опитвам се да те оправдая. Ясно ми е, че не си искала да ми признаеш, че си имала извънбрачна връзка. Но аз щях да те разбера. А и да си признаеш за някаква отдавна минала и забравена афера е нищо в сравнение с това да позволиш на един мъж — на собствения си син — да знае кой е истинския му баща. Как можа да не разбереш това?
— Знаех, че постъпвам неправилно — прошепна Изабел.
— Тогава защо? — настоя Ейдриън. — Защо не ми каза по-рано? Разбирам защо не си казала на Ейдриън Стоун — в края на краищата той вече не е бил част от живота ти. Но аз съм твой син. Аз трябваше да зная. Не можеш да си представиш какво облекчение изпитах, щом разбрах, че Франсис не ми е истински баща.
— Страхувах се.
— От какво? От това, че тайната ще стане публична? Това никога няма да се случи, мамо. Ще пазя репутацията ти с всички сили.
— Не се боях за репутацията си — каза Изабел, мачкайки ожесточено кърпичката в ръцете си.
— Тогава за какво? Наследството ми е гарантирано, дори и истината да излезе наяве. В края на краищата дядо Джонатан те направи свой наследник след Франсис. Законната наследница на Клейбъроу си ти, а след теб — аз. Имам много братовчеди, които умират от желание да оспорят правата ми, но техните претенции ще бъдат отхвърлени от съда.
— Страхувах се, че ти никога няма да ми простиш за постъпката и за това, че не ти казах.
Ейдриън я погледна с изненада, после се усмихна нежно.
— Мамо, това е нелепо.
— Прощаваш ли ми? — попита невярващо Изабел.
— Мамо, бях сърдит, но това е минало. Нищо не се е променило, макар да съм леко обиден, че си ме смятала способен да те заклеймя, задето си открила любовта с друг мъж, а не с Франсис. Радвам се, страшно се радвам, че си преживяла поне малко щастие в живота. Господ е свидетел, че Франсис положи всички усилия да те направи нещастна.
Изабел зарови лице в шепите си, обзета от огромно облекчение. Доплака й се. Трябваше да знае, че синът й, нейният прекрасен син, никога няма да се отрече от нея. И все пак, откъде да знае? Ейдриън бе толкова праволинеен, понякога дори прекалено морален. Беше толкова благороден, най-благородния човек, когото познаваше. А стореното от нея бе напълно непристойно, въпреки че го бе сторила от любов.
Ейдриън я потупа непохватно по рамото.
— Не плачи, мамо. Миналото е минало. Пред нас е бъдещето.
Изабел най-после успя да се усмихне.
— Изпратил съм детективи. Единият трябва да е стигнал до Бостън преди две седмици. Ако баща ми е там, ако е жив, би трябвало да е получил писмото ми. Зная, че звучи прекалено оптимистично, но не мога да не се надявам, че отговорът вече пътува през Атлантика.
Изабел изтръпна. Трябваше да се досети, че Ейдриън ще започне да издирва баща си незабавно.
— Когато науча нещо, ще те уведомя веднага.
— Не — поклати енергично глава тя. — Не. Не желая да знам. Не искам да зная дали е жив или мъртъв. Или женен. Не.
Той я погледна.
Сърцето й щеше да се пръсне. След всички тези години бе немислимо той да е жив, да не е женен и все още да я обича. Немислимо. Ако го видеше щастливо женен или безразличен към нея, болката щеше да е непоносима. Точно толкова, колкото и ако бе мъртъв.
— Добре, мамо — отговори Ейдриън меко. За да смени темата, той я попита дали иска да остане и да вечеря с него и съпругата му.
Изабел се усмихна през сълзи. Щеше да откаже. Много добре знаеше, че младоженците трябва да бъдат повече време сами, за да подредят отношенията си, въпреки че много й се искаше да разбере как вървят нещата между сина й и неговата съпруга. Преди обаче да успее да отговори, вратите на кабинета неочаквано се разтвориха.