Изабел и Ейдриън бяха стреснати от Никол, която влетя в стаята задъхана и с обезумял поглед.
— Ейдриън!
При вида на съпругата си, раздърпана и очевидно изплашена, в кални бричове и ботуши, Ейдриън се спусна към нея. Никол обаче внезапно се закова на място и ужасеният й поглед се стрелна към вдовстващата херцогиня, която я наблюдаваше с относително спокойствие. Пребледнялото й лице моментално се покри с гъста червенина.
— О, не! — простена тя.
Ейдриън вече бе успял да я сграбчи и рязко я обърна към себе си.
— Какво става? Какво се е случило? Добре ли си?
Никол отчаяно се опитваше да си поеме дъх, за да му отговори. Погледна отново с отчаяние към Изабел и почти не усети как Ейдриън я разтърси за раменете. Само на нея можеше да й се случи да е облечена като коняр точно когато свекърва й я вижда за пръв път в новата й роля на херцогиня!
Ейдриън продължи да я разтърсва.
— Никол! Какво се е случило? Добре ли си? — повтаряше той разтревожено.
Вниманието й се насочи обратно към съпруга й.
— Ейдриън! Трябва бързо да дойдеш! Стана нещо страшно! Трима скитници нападнаха управителя на конюшнята и го пребиха! Отне ми цяла вечност да го кача на коня си — беше в безсъзнание — и да го докарам обратно в Клейбъроу! Удуърд изпрати някой да повика лекар, но… толкова се страхувам!
Последните й думи прозвучаха като стон. Той още я стискаше здраво за раменете.
— Ти пострада ли?
Тя успя да поклати глава в знак, че е добре. Ейдриън бързо я пусна и прекоси стаята.
— Мамо, остани с нея — нареди той и изчезна.
Никол закри лицето си с шепи. Ръцете й трепереха. Беше се добрала до Клейбъроу пеша, водейки коня с провесения през седлото, безжизнен О’Хенри. Той така и не се бе свестил. Страхуваше се, че може да е мъртъв.
— Ето, скъпа, пийни една глътка от това. Ще успокои нервите ти.
Никол се сепна. Господи, наистина се бе представила пред свекърва си по възможно най-ужасяващия начин с тези дрехи и с това свое непростимо, безразсъдно поведение. Идеше й да избухне в плач, но вместо това прие чашата и нервно отпи няколко глътки. Херцогинята я потупа успокоително по гърба.
Никол впери поглед в нея. Свекърва й като че ли не я осъждаше, напротив — държеше се мило и съчувствено.
— Колко тежко пострада мистър О’Хенри? — попита Изабел.
— Не зная! — изстена Никол. — За всичко съм виновна аз!
— Сигурна съм, че преувеличаваш. Освен това съм сигурна, че всичко ще се оправи.
— Страхувам се, че той умира или е вече мъртъв!
Вдовстващата херцогиня отново я потупа утешително.
— Искаш ли да ми разкажеш?
Никол знаеше, че не бива да го прави. Инциденти като този не можеха да се случват на нито една дама, още по-малко пък на херцогиня. Погледна свекърва си. Очите на Изабел бяха топли, мили и загрижени. Волята на Никол се пречупи и преди да успее да се спре, тя издърдори на един дъх цялата история.
— Аз настоявах да яздим само двамата. Един от мъжете ме нападна! Сигурна съм, че можех да избягам с коня, но мистър О’Хенри веднага почна да го налага с камшика си! Имаше още двама и те го свлякоха от седлото и се нахвърлиха върху него. Уплаших се, че ще го убият на място! Удрях ги колкото можех с камшика си и, слава богу, конят ми се разбесня. Той нарани главатаря им, почти го стъпка и те всички избягаха.
— Божичко! — възкликна Изабел.
Никол я погледна нещастно. Гласът на херцогинята бе толкова мил, че я предразполагаше за още откровения.
— Всичко обърках, нали? Не съм много добра херцогиня, а толкова исках да бъда!
Изабел я погали по гърба.
— Е, съпругът ти сигурно много ще се разсърди, но слава богу, че не си пострадала.
— Съжалявам, че трябваше да го научите и да ме видите в това състояние — прошепна Никол унило.
Херцогинята се усмихна.
— То не променя отношението ми към теб, ако за това се тревожиш.
— Сигурна съм, че случилото се само затвърдява мнението ви! — простена Никол.
Изабел я погледна объркано. След това отведе разстроената Никол до канапето и двете седнаха.
— Мила моя, нали не мислиш, че съм неблагоразположена към теб?
— А не сте ли?
— Съвсем не.
Никол беше шокирана. Изабел се усмихна.
— Тъкмо обратното, одобрявам брака ви. Всъщност, убедена съм, че ти си най-добрият избор за съпруга на моя син.
Ако пиеше шери, Никол щеше да се задави.
— Така ли смятате? Но защо?
— Ти си една независима жена, мила моя, затова. Ти си смела и нетрадиционна. В някои отношения двамата с моя син имате много общи черти. В други сте съвсем различни. Именно на този точен баланс разчитам.